Нарастват критичните оценки и гласове към качеството и стила на управление на страната. Според общественото мнение, с оглед и на последните политически скандали обаче, те биват разчетени като излизащи от различни политически сили, което не позволява консолидиране на единна опозиция. В резултат, правителството и премиерът успяват да запазят нивата си на одобрение от гражданите от месец юни, регистрирани непосредствено след европейския вот. С 27.5% одобрение за Борисов и 15% за неговия кабинет, управляващите влизат в есенния политически сезон. Това показва последното проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч". Представените данни са от периода 10 – 16 септември 2019 г. Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани.
Според резултатите 41% от имащите право на глас в страната предпочитат в общината им да продължи да управлява настоящия кмет, а 47% са за избор на нов.
Президентът Румен Радев продължава да се ползва с най-висок персонален рейтинг от политиците в страната – 54.8%, с лек ръст на неодобрението (от 14% на 17%). При другите институции плавен позитивен тренд се наблюдава при полицията, която в рамките на година постига около 10% ръст (от 19% на 28%). Законодателната, съдебната власт, обаче, както и главният прокурор, събират силни негативи и остават закотвени към много ниски нива на обществено доверие.
През септември, както и през целия период на действие на настоящия кабинет, като най-успешен министър се оценява Томислав Дончев (който добавя 5% ръст в персоналния си индекс), следван от министъра на спорта Красен Кралев. На трето място в началото на учебната година излиза образователният Красимир Вълчев. Тримата са и с най-ясно изразен баланс между позитивни и негативни оценки. От останалите с подобрени позиции са транспортният министър Росен Желязков и министърът на вътрешните работи Младен Маринов. По-поляризирани са мненията за външния министър Екатерина Захариева, министъра на отбраната Красимир Каракачанов и министъра на културата Боил Банов. Най-проблемни за общественото мнение са ресорите правосъдие, здравеопазване, земеделие.
Подчертава се, че националното проучване не е представително за изхода от местния вот, тъй като битките ще се решават във всяка една община поотделно. То показва обаче някои по-характерни нагласи на избирателите, които могат да се окажат съществени за изхода от кметските надпревари. Около 47% са твърдо решилите да гласуват на предстоящите избори. Като правило местните избори са по-мобилизиращи за избирателите от европейските, но към момента декларираната готовност за участие в тях е относително ниска. Това може да се дължи както на все още нестартиралата реална предизборна кампания, така и на липсата на ярки опоненти по места, което дистанцира гражданите от активно участие. Тази ситуация вероятно ще търпи промяна с регистрацията на всички кандидати и навлизането в същинската кампания.
Силно поляризирани са нагласите по оста "запазване на статуквото или промяна в местната власт". 41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящия кмет, 47% са за избор на нов градоначалник. На база на тези настроения не могат да се правят прогнози по общини, но трябва да се отбележи, че сумарно рязко по-критични са нагласите в големите градове (32%:68%), по-умерени – в средните общини (44%:56%) и най-благоприятни за настоящите кметове – в малките населени места (51%:49%). Така, като най-оспорвана и с най-голяма интрига се очертава надпреварата за кметското място в големите общини.
Все пак при местни избори няма същия размах на протестния вот, както при националните. 37% от анкетираните са готови да се обединят зад която и да е кандидатура, "срещу" действащия кмет в името на промяната. 62% обаче са на мнение, че биха гласували в зависимост от личните качества на кандидатите и политическите си предпочитания, а не на принципа "против". Около 10 на сто от избирателите са готови да гласуват за такива листи или кандидат-кметове, като на места делът им достига до 15%.
В средата на третия управленски мандат на ГЕРБ нараства усещането за изхабяване на властта. 48% от избирателите са на мнение, че е време друг да поеме управлението, срещу 33%, които продължават да са убедени, че няма по-подготвена партия от ГЕРБ. Към момента обаче липсва консолидираща избирателите алтернатива. Отговорът на въпроса "коя е алтернативата на ГЕРБ" показва силно разделение на предпочитанията – към БСП – 17%, към партия на Слави Трифонов "Няма такава държава" – 12%, "Демократична България" – 4.9%, "Обединени патриоти" – 3.8%, към друга политическа сила – 8.9%.
В началото на септември ГЕРБ (21.5%) запазва електоралното си предимство в национален план пред БСП (18.7%). В настоящото проучване "Алфа Рисърч" измерва и потенциала на вече заявената от Трифонов партия – „Няма такава държава“. Тя стартира с подкрепа от 8.3%, отнемайки симпатизанти от БСП, националистическите формации и "Воля", без съществена промяна в ущърб на ГЕРБ. Поради липсата на масови обществени очаквания за демонтиране на цялата политическа система и преориентация на страната, новата формация, позиционираща се като алтернатива на статуквото, започва с умерени нива на подкрепа.
Подкрепата за ДПС е в рамките на традиционните 8.6%. С разпада на "Обединените патриоти", преобладаваща част от националистическия вот остава зад ВМРО-НФСБ (4.8%), а доскорошният им партньор "Атака" влиза в политическия сезон с подкрепа от 1.9%. След пробива на европейските избори и излъчването на евродепутат, "Демократична България" стабилизира общите си позиции (4.1%), но все още е изправена пред предизвикателството да разшири кръга от свои симпатизанти в страната.
