Фалитът на най-старата туроператорска компания в света "Томас Кук" е повод за гняв и съжаление, както и мрачно предзнаменование за това, което предстои, пише британският в. "Гардиън".
Скокът в цената на акциите на "Изиджет" и "Тюи" – основните конкуренти на "Томас Кук", сочат, че акционерите вярват, че намалената конкуренция ще увеличи печалбите им.
Съвсем не е сигурно, че отказът да бъдат получени 250 милиона лири, които компанията поиска, а британските министри отказаха, щеше да предотврати станалото. "Томас Кук" за малко да фалира през 2011 г. и е затънал в огромни дългове заради решения, вземани от ръководството му, датиращи още от времето на сливането му с "Майтравъл" през 2007 г. Горещата вълна през 2018 г., която доведе до намаляване на резервациите, заедно със слабата британска лира и безпокойствата около Брексит я тласнаха в пропастта.
Имаше вероятност дори спасителен финансов пакет да не е достатъчен, пише "Гардиън". Като се вземе предвид цената на операцията по връщането на туристите у дома и изплащането на дълговете на компанията, които се предполага, че надхвърлят 100 милиона лири, рискът от наливане на държавни пари в компания, която и без това да фалира, щеше да наложи данъкоплатците да плащат две сметки вместо една.
Политическите аргументи за ролята на държавата не трябва да засенчват факта, че това е фалит в частния сектор, припомня "Гардиън".
Но целият злощастен епизод може да бъде и напомняне за опасностите занапред. Слабостта на лирата заедно с несигурността около Брексит, наред трайните метеорологични промени и други фактори, неоподлежащи на държавен контрол, излагат компаниите на риск. И тъй като политическата нестабилност изглежда ще продължи, британското правителство трябва да излезе с ясни критерии, по които да бъдат оценявани бъдещи искания за държавна помощ срещу фалит, заключава изданието.
