Ако световната търговска разпра тласне света в рецесия, Русия и Южна Корея ще са най-добрите места от групата на развиващите се икономики, където инвеститорите да приютят парите си, сочи анализ на Saxo Bank. И двете държави имат високи реални лихвени проценти и бюджетни излишъци, което дава широко поле за маневри на паричните стратези да се нагодят към спада чрез монетарни или чрез фискални мерки. И рублата и южнокорейският вон имат потенциал да изпреварят валутните си конкуренти по финансови резултати.
Въпреки че глобалната рецесия не е в основата на анализа на банкерите, те смятат, че си струва да се оцени влиянието на търговския диспут между Вашингтон и Пекин. Германия може да изпадне в техническа рецесия през третото тримесечие, а предварителните индикатори сочат, че е налице растяща опасност растежът в Китай да падне под 6% през идната година.
Бъдещият председател на Европейската централна банка – Кристин Лагард – също гледа на търговското напрежение като на основно препятствие пред растежа, макар че се надява световното стопанство да не допусне дълбок срив. МВФ пък понижи през юли прогнозата си за световния растеж на 3.2% – най-ниската стойност от финансовата криза насам.
Паричните стратези в Москва трупат резерви, за да ограничат зависимостта на страната от обрати в цените на петрола и от заплахите от нови щатски санкции. Рецесионният буфер на Русия е бил в размер на 1% от БВП, по данни на МВФ от април 2019-а. Инфлацията в страната падна през тази година, което дава възможност на "Банк России" да започне бавно да понижава лихвите.
Южна Корея е изградила рецесионен буфер от 2.1% от БВП на страната, по информация на МВФ от април. Съществен принос за този резултат има повишението на данъците, постъпленията от които пълнят по-обилно държавната хазна. Рекордно ниска нулева инфлация бе отчетена през август, което качи реалните лихвени проценти до най-високите им равнища от 2014-а.
И Русия и Южна Корея се радват на голям приток на средства на дълговите им пазари. Задълженията в рубли носят на инвеститорите 23% годишна доходност – най-високата сред развиващите се пазари след Тайланд.
Тази розова картина се помрачава от търговската война, защото и двете държави са силно зависими от износа. Но пък в слабата страна на скалата са големи икономики като Южна Африка и Турция, Индия и Бразилия, където паричните стратези нямат особено големи възможности за маневри, ако глобалният растеж се влоши. Те не само че нямат капиталови буфери срещу евентуална рецесия, но стойностите им са и силно "минусови". По данни на МВФ от април 2019-а, за Турция стойността е била минус 3.1% от БВП, за Южна Африка – минус 5.1% от БВП, за Индия – минус 6.9% от БВП и за Бразилия – минус 7.3% от БВП.
