Иван Симеонов
Помните ли политическото тв-предаване “Наблюдател” на журналистите Тома Томов и Димитри Иванов? В един от епизодите проф. Тончо Жечев, разположил се във файтон, изрече своя завет: “Всяка мегали-идея е пагубна за коя да е балканска държава. Това ви го казвам аз, Тончо Жечев, тук в центъра на Сан Стефано” !
Нашите доморасли националисти напълно пренебрегнаха този завет. Откакто са във властта, великобългарският маниер на говорене по разни медии достигна небивали размери. Знаете ли вие, че:
– България е единствената държава, граничеща със самата себе си;
– Българите (прабългарите) са в основата не само на европейската, но и на световната цивилизация;
– Мирмидонците на бързоногия богоравен Ахил всъщност са българи;
– Великата китайска стена е изградена, за да може Поднебесната империя да се отбранява от непобедимите българи и така нататък.
Освен това прабългарите са нямали писменост, но пък техния древен календар е най-стария, най-точния и най-съвършения в света !
В името на здравия разум и научната истина се налага силно да разочаровам ентусиазираните патриоти с една банална констатация: Най-съвършения и точен календар е съвременният световен светски граждански календар, ежедневно използван от всички народи без изключение. Нарича се Григориански. Той е сверен през октомври 1582 г. и ще е достатъчно точен чак до 49-ти век !
Първият критерий за точност
на какъвто и да е календар е средната продължителност на една календарна година максимално да се доближава до реалната астрономическа продължителност на една обиколка на Земята около Слънцето, която е 365,2422 денонощия. Григорианският календар напълно отговаря на този критерий.
Освен това той е лесен и удобен за ежедневно използване. Най-трудният критерий за постигане е, че календарните дати за началото на четирите годишни сезона (пролет, лято, есен и зима) трябва да са постоянни или най-малкото да варират в рамките на 2-3 денонощия. Пример: По Григорианския календар пролетното равноденствие (началото на пролетта) може да се падне само на три дати – 19, 20 или 21 март.
Далеч съм от мисълта, че древният български календар е измислица. Обективни основания за него се съдържат в широко известния
“Именник на българските ханове”.
Без ирония и съвсем сериозно бих желал да изтъкна епохалната заслуга на руския учен Андрей Николаевич Попов (1841 – 1881 г.), който е открил два почти идентични ръкописа, представляващи крупен писмен старобългарски паметник. В капиталния си труд “Преглед на летописите на руската редакция” от 1866-а Попов цитира печатно ръкописите със забележки, там където има несъществени различия между тях. Самият Попов не скрива радостта си и казва, че те са “във висша степен забележителни вставки (вмъкнати текстове)” в общия оригинален текст. Ръкописите нямат надслов (заглавия) и Попов ги определя с общото название “Хронологически списък на българските князе от най-древно време до Умор”. По-късно хърватският учен и католически свещеник Франьо Рачки (1828 – 1894 г.) въвежда израза “Именник на българските князе”, който по-нататък за краткост ще наричаме само “Именник”.
Именникът съдържа думи, явно на неславянски език, който са говорили нашите най-първи владетели. Цяло поколение лингвисти и историци са разчели непознатите думи като наименования на животни и числителни редни, както следва:
– дилом-змия, дохс-глиган или свиня, шегор-вол, верени-вълк или дракон, теку-овен, дван-заек, тох-петел или кокошка и сомор-плъх или мишка;
– вечем-трети, тутом-четвърти, алтем или алтом-шести, читем-седми, шехтем-осми, твирем-девети и алем-първи или с друго числено значение.
Разбира се между изследователите има разнообразни разночетения. Но всички са уверени в едно – гореизброените понятие са
съставните елементи на древен български календар.
Животните са от 12-годишен календарен цикъл, а числителните имена – поредния месец от съответната година.
По мое убеждение книгата на езиковеда проф. д-р Моско Москов (1927 – 2001 г) “Именник на българските ханове (ново тълкуване)”, София 1988-а, изчерпва цялостно проблема с реконструкцията на прабългарския календар. Неговият труд е наистина интелектуален подвиг! Москов заключава: Древният български календар е от типа лунно-слънчев цикличен календар. Ще се постарая да обясня същността му:
Сякаш самото Провидение мъдро е разпределило между народите и световните религии типовете календарни системи. Всички християнски конфесии и деноминации ползват за богослужебни нужди световния граждански Григориански слънчев календар. Най-революционното в него е отхвърлянето на движението на нашия спътник Луната (Месечината) да бъде мярка за месеците. Месеците са чисто административно определени още от времето на Юлий Цезар.
Съвременният религиозен еврейски календар е типичен лунно-слънчев нецикличен. Луната не може да се пренебрегне, защото в гл.1 на книга “Битие” от Стария Завет е казано, че заедно със Слънцето и Луната трябва да бъде мерило за “времена и години”. Каква хитроумна задача сам Бог е поставил пред човечеството ! Една лунна година от 12 лунни месеца е 354 дни – с 11 дни по-къса от слънчевата (Григорианската) година. (При високосна година – с 12 дни).
Как да се синхронизират лунните години със слънчевите ?
Древногръцкият астроном и математик Метон Атински (около 460 г. до н. е.), пръв успява да реши “Божествената” задача за синхронизиране на лунната година със слънчевата година. Той въвежда в летоброенето назования на негово име Цикъл на Метон от 19 слънчеви години. Деветнайсет слънчеви години съдържат почти цяло число лунни месеца – 235. Въпросното синхронизиране става, защото в 19-годишния цикъл 7 лунни години са с 13 лунни месеца, а останалите 12 лунни години са с 12 лунни месеца. Скритата гениална идея на синхронизирането е да не става така, както е при ислямския календар – лунните месеци да са “плаващи” и да “обхождат” всички годишни сезони. Най-големият недостатък на еврейския религиозен лунно-слънчев календар и изобщо на лунно-слънчевата календарна система е, че границите на сезоните не попадат в тесни времеви рамки, каквито са при Григорианския календар. Пример: Пролетното равноденствие може да се падне в рамките (в лунните дати) на цели три поредни еврейски лунни месеца – Адар, Адар 2-ри и Нисан! Метоновият цикъл от 19 слънчеви години е самата “сърцевина”, “ядката”, както на нецикличния еврейски лунно-слънчев календар, така и на китайския цикличен лунно-слънчев календар, какъвто най-вероятно е бил прабългарския календар. Дължа наложително обяснение: Как е възможно еврейският календар, хем да има Метонов цикъл, хем да е нецикличен? Работата е там, че в Поднебесната империя са възприемали хода на времето не като непрекъсната линия с посока от минало към бъдеще, а като цикли от 60 години (най- прецизно казано – 60 лунно-слънчеви години). Шейсет, защото Юпитер обикаля Слънцето за около 12 земни години, Сатурн – за около 30 земни години. Най-малкото общо кратно е 60 ! При евреите няма подобен вид годишен цикъл. За тях на 29 септември 2019 г. в 18:54 часа настъпи 5780 г. от Сътворението на Света (от Адама, както е прието да се казва). Новата еврейска година ще включи в себе си част от 2019-а и част от 2020 година. Това е всеобщ принцип за всяка лунно-слънчева година.
За щастие съвременният китайски традиционен празнично-битов календар е образец за лунно-слънчев цикличен календар, действително много “фино” настроен през вековете, не само спрямо Слънцето и Луната, но и спрямо Сатурн и Юпитер. Обаче недостатъкът, обяснен за еврейския календар, си остава същия.
Схематично китайският календар се представя чрез следната таблица:
Небесни стволове дърво огън земя метал вода Животни
Петте небесни стволове са първоелементите (стихиите) на древната китайска натурфилософия. Всеки от тях има две състояния – активно и пасивно, условно обозначени като “мъжко” и “женско” (м. и ж.).
Летоброенето е започнало от 2637 г. до н.е. Оттогава са изминали 77 пълни 60-годишни цикли. Сега живеем в 78-мия 60-годишен цикъл, започнал от 1984-а, в годината с пореден номер 36, т.е. годината на земната свиня.
Трудно е да допуснем използването от прабългарите на 60-годишния лунно-слънчев цикъл. В сравнение с продължителността на човешкия живот, в ония времена, 60 години са твърде много. Освен това китайците са били далеч по-уседнал народ от прабългарите и е имало непрекъсната приемственост между тогавашните техни учени. Много по-правдоподобно е българите да са използвали 12-годишния “животински” цикъл.
Отдавна на ООН се предлагат проекти за всемирен календар по-съвършен от Григорианския. Но практически изобщо не е възможно световните религии да нагодят своите годишни култови ритуали към който и да е нов календар. От хилядолетия Григорианската година органично и неразривно се е свързала с богослужебните цикли на всички световни религии.
