Английските медии ореваха света как техният национален отбор е станал жертва на расизъм в един от най-преекспонираните расистки скандали, които светът някога е виждал. Случилото се на Националния стадион "Васил Левски" в късните часове на 14 октомври и последиците след това спокойно могат да влязат в учебниците по журналистика за това как една тема може да се издигне на пиедестал, разгръщайки мащабите ѝ по начин, който да повлияе изкривено и еднозначно на настроенията в обществото. Расизмът е глобален проблем, датиращ от дълги години, а ако се информираме от медийната истерия на Острова, то ще установим, че България може да се счита за "огнището" на расовата дискриминация.
Измина малко повече от седмица от паметната "расистка" вечер, а медийният отзвук постепенно отеква във времето. Паузата за националните отбори приключи, а клубният футбол отново се завърна на дневен ред. През предпоследния октомврийски уикенд (19-20 октомври) в Англия се изиграха десетки мачове от най-висшите еталони до срещи на регионално ниво. Уви, българският расизъм очевидно е "заразил" англичаните, които са го принесли и в своята страна. Този "български расизъм" е плъзнал на Острова като чума през Средновековието, изхождайки от масовите расистки провинения по британските футболни терени в рамките на само два дни. Тази версия би звучала правдоподобна за някои, ако расизмът в английския футбол не беше ежедневие. Защото не изминава и седмица в Англия, в която да не се стигне до расизъм във футболен мач.
Да вземем за пример най-свирепото дерби в страната – между "Манчестър Юнайтед" и "Ливърпул". Фен на "червените дяволи" е бил изгонен от "Олд Трафорд" заради расистки обиди срещу английския национал и футболист на "Ливърпул" – Трент Александър-Арнолд. От клуба забраниха на въпросния хулиган – и то за неопределен период от време – да не стъпва в стадион, когато там играе любимия му отбор. за неопределено време. Мач от четвъртия квалификационен кръг на ФА Къп пък бе прекратен заради расистки прояви от трибуните. Става въпрос за двубоя между Харинги Бороу и Йоувил, като играчите на Харинги са напуснали терена, след като са станали жертва на расистки обиди. Трети случай: във второто ниво на английския футбол – Чемпиъншип, срещата между Лутън Таун и Бристол Сити също е белязана от расизъм. От Бристол гарантират, че ще предприемат щателна проверка по откриването на извършителите. И ще завърша с последен пример от Шотландия, за да не ви отегчавам: в дербито между Хартс и Глазгоу Рейнджърс звездата на гостите Алфредо Морелос е получил обиди на расистка основа, за което от Хартс съобщиха, че са започнали разследване.
Възниква следният въпрос: като са толкова "хуманни" в тази развита западна страна, защо непрестанно ставаме свидетели на расизъм във Великобритания? При това в много случаи расизмът е насочен от англичани към англичани. Расизмът трябва да се бори на всички нива и в това няма второ мнение. Няма спор и, че едва ли има държава в света, в която да няма поне един расист. В Англия обаче проблемът с расизма е далеч по-масов от други страни, а очевидно и без решение до момента, след като всичко се повтаря отново и отново. Така че, медиите на Острова следва да обърнат по-сериозно внимание на расизма в собствената си страна, а след това да гледат в чуждата паничка. А ако наистина искат да постигнат резултати в борбата с този отвратителен предразсъдък, нека опитат да вдигнат същия шум, който възпроизведоха след мача в София.
