В щата Пенсилвания процентът на бившите затворници, които се връщат отново към стария „занаят“, е 52 процента. Висок процент, който няма как да остане премълчан. Журналистите съобщават тези данни, но онези от тях, които претендират да се нарекат „добри журналисти“, не спират дотук, а търсят причините за рецидива. И по-важното – предлагат решение. Като за начало се обръщат към статистиката, за да видят какво е положението в останалите американски щати. А след като видят кои от тях се справят най-добре, проучват причините за успеха и предлагат опита на „отличниците“ да се пренесе в Пенсилвания. Не спестяват обаче съществуващите минуси и рисковете пред възможността опитът просто да бъде „копиран“.
Този тип работа бе представена днес (4 ноември) по време на конференцията „Журналистиката в търсене на решение“, в мола „Парадайс център“ в София. В нея участваха американският разследващ журналист Дейвид Бордман, чешката екоактивистка Луси Черна, а по скайп бе включен и чешкият журналист Никита Поляков. Срещата се осъществи благодарение на Асоциацията на европейските журналисти, фондацията „Фридрих Науман“ и „София ивент център“.
При откриването присъстващите бяха приветствани от американския посланик в България Херо Мустафа, от Райнер Адам – директор на „Фридрих Науман“ за Югоизточна Европа, от Ленко Ленков – програмен директор на фондация „Америка за България“ и от Мария Черешева – заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти.
В уводните си думи Дейвид Бордман, който е председател на борда на „Solutions Journalism Network” („Мрежа на журналистите, търсещи решения“) и декан на Факултета за медии към университета „Темпъл“ във Филаделфия, разказа, че преди да се посвети на журналистиката в търсене на решения, правел различни разследвания, за които той и екипът му получили четири пъти наградата „Пулицър“. Писал е и за сексуалните посегателства на известен сенатор, и за техническите проблеми на „Боинг“, и за кражбата на стотици милиони долари по програма за изграждане на жилища на индианци, и за „дупка“ в законодателството, даваща възможност на гигантски индустриални предприятия да изхвърлят радиоактивните си отпадъци, без каквато и да било преработка.
Въпреки тези безспорни професионални успехи, Бордман забелязал как медията му постоянно губи читатели, а и че като цяло тиражът на американските вестници поголовно пада и хиляди негови колеги остават без работа. В същото време проучване на Би Би Си показвало, че 64% от младежите под 35 години очакват не просто да прочетат в медиите за разкрити далавери и за съществуващи проблеми, а да видят, че решения има. На първо място обаче трябвало да се уволнят всички онези чиновници, които или допуснали злоупотребите, или само повтаряли, че „няма начин ситуацията да се оправи, защото е безнадеждна“.
Като източници на информация, които могат да се използват за журналистиката на действието, Бордман посочи:
– статистическите данни;
– малкото добри чиновници, които съвестно си вършат работата и не търсят постоянно извинения и оправдания;
– изследователите от академичните среди, които, по думите му, когато организират конференция, „са трима души отпред (на катедрата), и двама – отзад (в аудиторията).
Давайки пример с материал, извършен по модела „журналистиката търси решения“, Бордман разказа за случай, при който масово в Кливланд, щата Охайо, деца постъпвали в болница с оплаквания за отравяне с олово. Журналистите внимателно проучили практиката в други градове и представили техния опит, обобщавайки го под формата на шест конкретни решения. Същото било и когато трябвало да се реши проблем с постоянно радикализиращата се сомалийска общност в Минеаполис, откъдето немалко младежи се записвали в редиците на „Ислямска държава“. За да помогнат за справянето с трудното предизвикателство, журналистите изследвали какъв е опитът в Дания и предписали рецептата. Оказало се, че този тип журналистически материали се харесват на читателите – звучат им оптимистично, а в нередки случаи ги ангажират да действат.
От своя страна Луси Черна, програмен координатор на програмата „Журналистиката в търсене на решения“ за Централна и Източна Европа, разказа, че организира обучения за журналисти, тъй като вече е отчетено, че този тип журналистика помага много за съживяването на регионалните издания. По програмата се подкрепят регионални медии в Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Беларус, Румъния.
Чешкият журналист Никита Полякова пък разказа за разследване в родината му, посветено на проблема с високия процент мъже, извършващи опити за самоубийство. Първоначално от здравното министерство в Прага категорично отказвали каквито и да било коментари, но след като видели как журналистите разглеждат трагедията от всички възможни страни (включително черпят опит от Япония) започнали да организират специални конференции по проблема и да канят репортерите да представят резултатите от проучванията си.
„Все пак промените не се случват от днес за утре“ – предупреди в края на конференцията Дейвид Бордман. Въпреки това той подчерта, че е важно да има „встрастени журналисти“, които работят качествено и не се страхуват, че ще ги нарекат лобисти, защото са честни в работата си.
