И все пак той – „Манускрипта 39” – се чете!

Манускрипта 39

От 10 ноември, денят, в който преди 30 години България обяви, че иска свобода и демокрация, на 35 места из Пловдив по стени и места за афиши могат да се прочетат 16 стихотворения на 16 съвременни български поети, всяко от които – манускрипт. Те са съчетани с черно-бели графики и са отпечатани върху четири ленти от кафява амбалажна хартия с обща дължина от 5 километра. Манускриптите са зпръснати из цял Пловдив – шест пункта в район „Централен“, на по пет места в районите „Източен“, „Южен“ и „Тракия“, на по четири – в районите „Западен“ и „Северен“. Освен това са облепени и пет общински къщи на улиците „Весела“ № 23, „Захари Стоянов“ № 82, „Иван Вазов“ № 39, „Мортагон“ № 1а и „Стойчо Мошанов“ № 15. Някои от техните обитатели обаче явно са сред най-запалените любители на поезията, защото още на следващия ден са си отлепили стихове за спомен. Или пък…

Длъжни сме да отбележим имената на всички автори, участвали в хепънинга, защото подобно чудо у нас се случва за първи път: Ани Илков, Белослава Димитрова, Борис Роканов, Владимир Левчев, Диана Маркова, Ивайло Добрев, Иван Цанев, Иво Рафаилов, Лора Динкова, Мария Калинова, Надежда Московска, Рене Карабаш, Румен Денев, Силвия Чолева, Стефан Икога и Ясен Василев. Те са творци от различни поколения, но ги обединява общият лиричен заряд и поетиката, казва идеологът на проекта „Манускрипта 39“ – Борис Роканов.

Първоначалната идея, с която Борис Роканов и галеристите от "Ромфея – Ватев, Шишманов и сие” още през 2015 г. кандидатстват за финансиране пред общинската фондация „Пловдив 2019”, е мащабна: поетичен джаз концерт; многократни поетични четения и внезапни театрални спектакли по спирките, гарите и летището на Пловдив; амбалажна хартия с ръкописно изписани стихове върху нея, с която да се заредят всички хранителни магазини под тепетата; застилане на Главната улица с поезия и рисунки. Общата стойност на проекта е 250 000 лева.

В крайна сметка, от богатата поетична програма остава само последната част – идеята със застилането на най-личната пловдивска улица. Подобаващо е орязан и бюджета – точно пет пъти (50 000 лева).  За сметка на това обаче още през 2016 г. Борис Роканов получава от община Пловдив всички необходими разрешителни за "мероприятието". Знае се и друго: общинското предприятие "Чистота" ще възстанови богобоязливия вид на улицата след приключване на събитието, т.е. ще измие и измете дори най-микроскопичните следи от "тротоарно-паважната" поезия.

Като идеолог и двигател на проекта, посветен на кирилицата, манускрипта и съчетаването на поезията с живописта, отначало Борис Роканов имал намерение да "тапицира" Пловдив само със свои стихове. След като идеята му била посрещната с интерес от други поети, той тутакси включил в начинанието още петнадесет стихотворения – всяко на различен автор. Като само на двама – Стефан Икога и Диана Маркова, той си позволил да даде насоки в какъв дух да са стиховете им. На всички останали "разрешил" сами да изберат стихотворението, с което да участват. Самият той избира стихотворението „Моето отказване“, видяло бял свят преди 30 години в дебютната му стихосбирка „Предчувствия“.

Предчувствия, каквито днес – 30 години по-късно – Борис Роканов едва ли вече има. Инак със сигурност проектът му нямаше да бъде забранен и след разправии, продължили повече от три седмици – "реабилитиран" в силно осакатен вид: вместо да "стъпват" смело по поезия, пловдивчани ще я съзерцават по стени и тараби като предизборни плакати.

Стартът на проекта е обявен за 16 октомври 2019 година. Дата, която макар и случайно, си е подобаваща – 16 на брой са и участващите поети. На 15 октомври привечер, Роканов се отправя към Джумаята, откъдето – с помощта на 58 роми и два тона лепило – трябва да тръгне голямото лепене: "поезията" е с обща дължина 4900 м., а всяка ролка е широка 1.20 метра. Малко по-късно обаче се оказва, че разстилане и лепене няма да има. А Борис Роканов за една бройка не е окован в белезници и прибран в най-близкото поделение на МВР. Явно – никакво предчувствие не е сработило.

full e30ac8b5 d387 4ffe 9b7f b843e720b594

И като настана една разправия, та… цели три недели. Може – не може! Ще се чете – няма да се чете!  Както е казал народът – никога не е късно човек да стане за резил. Пък бил той и управник…

Истината се оказва семпла: новият заместник-кмет по обществения ред в Пловдив – Йордан Ставрев, забранява хепънинга. Позовавайки се, естествено, на Наредбата за осигуряване на обществения ред и разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1: "Забранява се писането, драскането и лепенето на обяви, афиши, плакати и други извън регламентираните от Община Пловдив за това места, както и по витрини, фасади и огради на търговски обекти, жилищни и административни сгради, без разрешение на собственика, управителя или изпълнителния директор на съответната фирма или учреждение…"

Писмена заповед, "въоръжена" със съответните мотиви, Борис Роканов не получава. В същото време 90% от общинската субсидия – около 40 000 лв. – са изразходвани за хартия, лепила, предпечатна подготовка и печат. Уникалният графичен дизайн, дело на художника Борис Богданов – преподавател в пловдивската Художествена гимназия, също е напът да бъде обречен на забвение.

Макиавели го е казал: „Една промяна неизбежно влече след себе си и друга!”

В нашият случай нещата с промените изглежда така. Първо – дотогавашният заместник-кмет по обществения ред е сменен и на негово място е назначен Йордан Ставрев. Второ – от 27 септември Главната улица в Пловдив бе превърната в зона, свободна единствено за шатрите и сергиите на кандидат-кметовете. Така че няма как някакви си "драскачи" и "мазачи" да лепят там амбалажна хартия, някакви си "ентелегенти" да се петляркат из краката на местния политически елит. И трето – Борис Роканов е един от най-гръмогласните критици на фондация „Пловдив 2019“, така че рано или късно щеше да си намери майстора. 

Да, най-вероятно заместник-кметът забранител е прав за себе си: когато проектът на Роканов е минавал през процедурите за одобрение, на никого изобщо не му е хрумнало мисълта за съществуването на Наредбата за осигуряване на обществения ред. Нито е отчел последващите проблеми с лепенето на километри хартия, събирането на тонове боклуци и т. н.

Е, по силата на тази логика зам.-кметът Ставрев пък изобщо не се е поинтересувал, че лепилото е за тапети, разтваря се във вода и е екологично безопасно, а общото тегло на "лентовата поезия" е около 6 тона (5000 м. дължина по 1.2 м. ширина по 90-100 гр. на квадратен метър). Тоест – събира се в един единствен самосвал и подлежи на 100-процентово рециклиране…

Така или иначе „Манускрипта 39” се случи!

Не където бе предвидено и както бе предвидено. Предвид обаче древната максима "По-добре малко пари веднага, отколкото много – никога!", Борис Роканов и съучастниците му по перо и четка, все пак трябва да са доволни. Защото "Манускрипта 39" е пръснат на 35 места из Пловдив, вместо да бъде забутан в някой подлез. А на нас не ни остава нищо друго, освен да хванем по една броеница и да подкараме зърната по посока на часовниковата стрелка: чете се – не се чете; чете се – не се чете; чете се… чете се… чете се!

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Как се промени качеството ви на живот от началото на 2026 година?

Подкаст