Производството на малини расте с 30% спрямо миналата година. В България за тази година реколтираните площи с малини са 22 хил. дка, а прибраната продукция е над 10 хил. тона. Тези числа съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на петото издание на ежегодния форум-семинар на производителите на малини и ягодоплодни култури в България.
Тя е категорична, че пресните, първично преработени и замразени малини са от основните продукти от сектор "Плодовете и зеленчуци", които имат положително експортно салдо. Малини изнасяме основно за Гърция, Унгария и Италия, а ягоди – за Румъния, Нидерландия и Великобритания.
По данни на Министерството на земеделието, храните и горите през последните години при малините се наблюдава нарастване на плододаващите площи, които през миналата година достигат близо 25 000 декара. При ягодите обаче се има запазване на плододаващите площи, които са около 10 000 декара. Към момента реколтираните площи с ягоди са 9 919 дка, а прибраната от тях продукция – 8372 тона.
През тази година, в подкрепа на сектора, агроминистерството прилага схема за държавна подкрепа – "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция". Тя се въведе по предложение на браншовите организации в сектор „Плодове и зеленчуци“. Схемата бе разработена с активното участие на асоциациите в сектора, като са взети предвид всички техни предложения по отношение на допустимите по схемата инвестиционни разходи. Целта на помощта е да се подкрепят земеделските стопани за инвестиции в машини, оборудване и линии за подготовка, охлаждане и съхранение на първична земеделска продукция. Инвестициите имат за цел подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанството, по-специално чрез намаляване на производствените разходи и подобряване на производството. Нотифицираният максимален бюджет за срока на прилагане 2019-2020 г. е в размер на 7.2 млн. лева, съобщиха от агроминистерството. Бюджетът за тази година, е половината от определения, т.е. 3.6 млн. лева.
Наблюдава се голям интерес по схемата, отбелязва заместник-министър Кръстева. Към момента подадените проектни предложения са 72, с обща стойност на инвестиционните разходи в размер над 11 млн. лева. Заради големия интерес в сектора към този тип инвестиции ще се направи преглед на схемата, като ще се работи в посока пренотифициране за още една година, така че да бъде допустима и през 2021-а. В зависимост от подадените проектни предложения и желаните инвестиции може да бъдат променени и някои от условията по схемата, обяви Вергиния Кръстева.
До момента по схемата са сключени 47 договори за държавна помощ в размер на 3.2 млн. лева. Срокът за изпълнение на инвестицията за всеки проект е до девет месеца след датата на сключване на договора, като се очаква до края на тази година да бъдат подадени заявления за изплащане на държавната помощ от около десет бенефициера.
Според Кръстева друга форма на подкрепа за сектора е подмярка 16.1 "Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ" от ПРСР (2014-2020 г.). Целта на мярката е да се отговори на предизвикателствата в сектора на селското стопанство чрез укрепване на връзките между селското стопанство, бизнеса и научноизследователската дейност. Така в стопанствата ще могат да бъдат внедрени иновативни решения, които да бъдат реализирани на практика.
Едно от предизвикателствата, които срещат производителите, е недостигът на работна ръка.
