Заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов е участвал в отбелязването на близо 50 г. партньорски отношения между "Мейджи" и България, съобщиха от Министерството на икономиката. "За мен днес е един освен знаков, но и златен ден за дипломатическото и икономическо сътрудничество между двете страни. Първите контакти с "Мейджи" са започнали през 1970 г. и вече половин век имаме едни прекрасни делови партньорства". Това е заявил заместник-министър Борисов по време на събитието организирано от компанията по случай 50 г. от производството на българско кисело мляко в Япония.
Той е подчертал, че кампанията "Мейджи" се явява като български посланик в страни от Азия. Благодарение на добрите партньорски практики между двете страни, лицензионният договор за производство на българско кисело мляко се подновява вече половин столетие. Постоянните усилия и далновидната маркетинг стратегия на компанията спомагат за популяризиране на българското кисело мляко не само в Япония, но и в почти всички азиатски страни и днес. С гордост можем да заявим, че милиони хора по света започват деня с кофичка българско кисело мляко. По думите на заместник-министър Борисов три пъти и половина повече от българското население, граждани на Япония, консумират българското кисело мляко произведено от "Мейджи".
Силното търговско партньорство и сътрудничеството между "Ел Би Булгарикум" и "Мейджи" са пример за едно от най-позитивните и успешни партньорства в българската икономика.
Дългогодишното успешно партньорство на България с корпорация "Мейджи" бе отбелязано и от държавния глава Румен Радев при срещата му с Кадзуо Кавамура, президент на "Мейджи Холдинг", Кацунари Мацуда, президент на "Мейджи АД" и с ръководството на японската корпорация в края на октомври. То укрепва доверието и е пример за японските инвеститори, които искат да реализират свои проекти у нас. Компанията е един от лидерите в производството и продажбата на мляко и млечни продукти, сладкарски и захарни изделия в Япония и има 30 завода в различни части на страната. От 45 години компанията произвежда и продава кисело мляко с марката "Българско кисело мляко Мейджи" в Япония по лиценз и с подкрепата на страната ни.
По-значимитe японски инвестиции у нас са реализирани в областите: здравеопазване, производство на електрооборудване за автомобили, възобновяеми енергийни източници. Японската банка за международно сътрудничество финансира у нас редица проекти, основно в областта на енергетиката и инфраструктурата.
За 2018 г. стокообменът между България и Япония възлиза на 216 млн. щ.д., което означава ръст от 30.5% на годишна база, и е резултат на увеличение както в българския износ, така и в японския внос. Експортът ни за Япония за този период възлиза на 50.7 млн. щ.д. (ръст от 7.4% спрямо 2017 г.), като се отчита повишение в износа на водещите стоки в експортната ни листа, както следва: интегрални схеми (29.3%), кожи, пера и други части от птици (22.7%), консервирани мекотели (48.8%); инструменти за автоматично регулиране и контрол (48.6%) и др. През 2018 г. не е реализиран износ на меса от домашни птици. Вносът от Япония регистрира увеличение от 39.7%, достигайки 165.3 млн. щ.д. Увеличение има при почти всички водещи стоки по вноса, включително пътнически автомобили и части за тях, ензими, жици и кабели, медицински инструменти, електрически двигатели и генератори и други.
По предварителни данни, двустранната търговия за първото полугодие на тази година е на стойност 91.9 млн. щ.д., отчитайки намаление от 10.9% на годишна база. Българският износ за този период е за 21.9 млн. щ.д., което е спад от 12.4% поради регистрираното намаление в износа на водещи стоки, като интегрални схеми, електрически трансформатори и етерични масла. Същевременно е отчетено увеличение в износа на кожи, пера и други части от птици (28.6%), пресни мекотели (663%), вина (6.6%), медицински инструменти (183%) и други. Вносът от Япония също намалява за първите шест месеца на тази година – с 10.5%, до 70 млн. щ.долара.
В структурата на българския износ за Япония преобладават изделия със сравнително ниска степен на преработка. В по-малки количества са стоките с висока добавена стойност. В последно време се наблюдава износ, макар и неголям по стойност, на стоки като: вина, електрически табла, антибиотици, облекла и други. Вносът от Япония обхваща предимно стокови групи като автомобилни превозни средства, кабели, пигменти, машинни части, машини, стоманени профили и други.
Освен към продукти като киселото мляко и виното, интерес се наблюдава и към други български продукти – селскостопански продукти, розова вода, розово масло, рапани, мекотели, пчелен мед и други, отбелязват от Министерството на икономикат. Би могъл да се разшири българският износ на софтуерни продукти, на продукти на фармацевтиката; зеленчуци и плодове и други. Една друга подходяща пазарна ниша за българските производители са екологично чистите и здравословни продукти.
Препоръчително е българските фирми да насочат своите усилия към разработването и производството на стоки с висока степен на преработка – машини, съоръжения, високи технологии и други продукти, съответстващи на изискванията на японския пазар.
