Народното събрание прие на първо четене внесените от Министерския съвет в края на август промени в Закона за туризма. Депутатите, които дадоха своят глас в подкрепа на новите правила бяха 104, само 13 се изказаха „против" , но затова пък цели 68 се оказаха без категорично мнение, като гласуваха "въздържал се".
Това гласуване няма как да учуди никого, като се има предвид как са били приети докладите на водещите комисии, преди Законопроектът да влезе в пленарната зала. Така например водещата парламентарна комисия – тази по икономическа политика и туризъм преди две седмици ( на 14 ноември ) е приела предложените текстове с доста голям процент съгласие. От документа, подписан от нейният председател Петър Кънев става ясно, че отново никой от народните представители не е бил против предложените за гласуване текстове, а осмината въздържали се по-скоро са гласували по този начин за разнообразие. Още по-голямо разбирателство при депутатите се наблюдава в другите две комисии, одобрили проекто-норматива – тази по въпросите на децата , младежта и спорта и тази по здравеопазване.
Единствената „искра“, която припламна в пленарната зала беше между министъра на туризма и бившият й началник в кабинета на Борисов Валери Симеонов. Отколешната „симпатия“ между двамата отново се прояви. Симеонов не пропусна до определи промените , като създаващи условия за установяване на "туристическа диктатура",а също и на предпоставки за корупция, както и за "класифициране" на неясно каква тайна информация в Министерството на туризма.
В крайна сметка проектът на Ангелкова мина без особени сътресения. С приетите от Народното събрание изменения се детайлизира правната уредба по отношение на приложимите критерии и изискванията към дейността на територията на националните курорти. Те ще бъдат обявени за такива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. В наредба за националните курорти пък ще бъдат разписани критериите, на които следва да отговарят курортите, за да бъдат обявени за национални.
Новите текстове предвиждат в националните курорти да се извършва така нареченото продуктово зониране , чрез обособяване на функционални зони. Условията за осъществяване на туристически дейности в тях ще бъдат определени с наредба, приета от съответния общински съвет. Въвежда се изискването местните парламенти да определят политиката за развитие на туризма на територията на съответната община, като в програмата за реализация на общинския план за развитие се включи самостоятелен раздел, съдържащ програма за развитие на туризма.
В тази връзка в проекто-норматива е заложено засилване на ролята на консултативните съвети по въпросите на туризма, в това число обсъждане и одобряване на проекта на тази програма.
Туристическите сдружения, чрез които представителите на туристическия бизнес ще имат възможност да участват в работата на органите за управление на туризма, ще се вписват в Националния туристически регистър, при условие, че сдружението е осъществявало дейност не по-малко от три години от вписването му по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Чрез приетите на първо четене промени на 28 ноември е направен плах опит да се намали административната тежест върху бизнеса в националните курорти. Предвидено е за лицата, които ще извършват дейност в местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения на територията им срокове за извършване на административните услуги да бъдат по-кратки.
Този проекто –норматив беше мъдрен трудно и мъчително от министерството на туризма почти една петилетка. Още в началото на втория си мандат като министър на туризма Николина Ангелкова обеща да се заеме приоритетно с него, но както и по-рано сроковете за общественото му обсъждане се променяха на няколко пъти.
Чиновниците във ведомството на Ангелкова трудно се справяха с обобщаването на множеството получени предложения, докато се стигна до окончателния вариант , предложен за гласуване от народните преставители.
В мотивите на вносителите се казва, че предлаганите промени в Закона за туризма са от съществено значение за по-добрата регулация на туристическия сектор и съответно за повишаване качеството на туристическите услуги.
Те се правят в изпълнение на приетата Програма на Правителството на Република България за периода 2017-2021-а и по-конкретно „Мярка 790: Създаване на съвременна правна регулация за статута и управлението на националните курорти”.
Със законопроекта се детайлизира правната уредба по отношение на приложимите критерии и изискванията към дейността на територията на националните курорти. Макар и в действащиядосега норматив да съществува дефиниция за „национален курорт“, с предложената конкретна уредба на изискванията, на които трябва да отговаря националният курорт, се създава по-добра възможност за осъществяване на държавната политика за развитие на националните курорти като туристическа дестинация.
В обосновката за промените в Закона се подчертава, че той създава предпоставки за по-добро управление на туризма на ниво община. В законопроекта се предлага и възможност за консултативните съвети да подготвят предложения и становища относно: размера на туристическия данък и неговото разходване; членство на общината в организациите за управление на туристически райони; приоритетно разглеждане и решаване на въпросите, свързани с: изграждането и поддържането на туристическата инфраструктура на територията на общината и привличането на инвестиции в сферата на туризма; подобряване състоянието на транспортното обслужване; опазване, поддържане и развитие на зелените площи на територията на общината, свързани с туризма; кадровото обезпечаване развитието на туризма на територията на общината и необходимостта от обучение. Важно е да се отбележи, че когато на територията на общината има национален курорт, на съответния консултативен съвет се възлага да проучва, да обсъжда и да прави предложения пред общинския съвет за предприемане на необходимите мерки за устойчиво развитие на националните курорти като туристическа дестинация. Това е записано в официалните мотиви към предложението.
По отношение на туристическите сдружения, чрез които представителите на туристическия бизнес имат възможност да участват в работата на органите за управление на туризма, се въвежда като условие за вписване в Националния туристически регистър (НТР) сдружението да е осъществявало дейност във връзка с развитието на туризма не по-малко от 3 години от вписването му по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Целта е туристическите сдружения да разполагат с опит и да са формирали капацитет за реализирането на проекти, инициативи и други действия за постигане на цели в сферата на развитието на туризма с оглед на устойчивост на дейността в съответната област и обхват, за развитието на които ще могат да участват в състава на органите за управление на туризма след като бъдат вписани в НТР като туристически сдружения. Прецизират се понятията „местно”, „регионално”, „продуктово” и „професионално” туристическо сдружение.
Една от най-важните цели на законопроекта е да се оптимизират процедурите по регистриране на туроператори и туристически агенти, категоризиране на местата за настаняване и заведенията за хранене и сертифициране на прилежащите към места за настаняване и самостоятелните центрове в курортна и градска среда за балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги. В тази връзка се предлага изменение, с което съществуващата към момента Експертна комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти се разделя в две отделни комисии, а именно: Експертна комисия по категоризация на туристически обекти (ЕККТО) и Експертна комисия по сертификация на туристически обекти (ЕКСТО). Промяната отчита спецификата на двата режима и необходимостта от своевременно провеждане и приключване на отделните процедури по категоризация и по сертификация на туристически обекти.
