На днешния ден можем да си спомним за ирландски драматург, писател и поет Оскар Уайлд. Той умира от менингит на 30 ноември 1900 г. в Париж само на 46 години, забравен от всички и беден като просяк. Останките му са положени в гробището "Пер Лашез".
Оскар Фингъл О'Флаърти Уилс Уайлд (Oscar Fingal O'Flahertie Wills Wilde), накратко Оскар Уайлд, става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на XIX век, по време на късновикторианска Англия. Неговата известност се дължи предимно на епиграмите и пиесите му, романа му "Портретът на Дориан Грей" (1890 г.) и обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт.
Родителите на Уайлд са успешни англо-ирландски интелектуалци в Дъблин, където той е роден на 16 октомври през 1854 година. Той е привърженик на философията на естетизма.
Естетизмът (или още естетично движение) е интелектуално и художествено движение, подкрепящо акцента върху естетическите ценности повече, отколкото на социално-политическите теми в литературата, изобразителното изкуство, музиката и другите изкуства. Т.е. изкуството от това движение се фокусира повече върху това да бъде красиво, отколкото да има по-дълбоко значение – "Изкуство за изкуството". Това е особено важно в Европа през XIX век, подкрепено от забележителни фигури като Оскар Уайлд, но съвременните критици също са свързани с естетичното движение като, например Харолд Блум, Според него през ХХ век в хуманитарните отдели нарастващ проблем е излагането на социална и политическа идеология от различни литературни произведения. През XIX век естетизмът е свързан с други движения като символизма и декадентството, представени във Франция и арт движението декадентимо в Италия.
След университета Оскар Уайлд се премества в Лондон и след успеха си, заживява в модерни, културни и социални кръгове. Хапливото му остроумие, безупречните му дрехи и блестящото му умение да води разговор го правят една от най-известните личности на неговото време. Пише драмата "Соломе" през 1891 г. на френски език докато е в Париж.
Макар да е сред най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява съкрушителен провал и е отхвърлен от лондонското висше общество заради непристойно поведение, както го определя тогавашното обществено мнение. Осъден е на две години затвор и тежък труд – от 1895 до 1897 година.
След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на "разкаялия се грешник" са неговата изповед De Profundis (1897 г.) и поемата "Балада за Редингската тъмница" (1898 г.).
Оскар Уайлд никога повече да се завръща в Ирландия или Великобритания.
През 1881 г. излиза първият му сборник "Стихотворения", отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като "изкуствени и неискрени".
След 1882 г. Оскар Уайлд се обръща към прозата. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891 г.) върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп. "Женски свят". Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета "Идеи", романи и др,ги.
Отпечатването на романа "Портретът на Дориан Грей" (1890 г.) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от успеха на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които са:"Колко е важно да бъдеш сериозен (1895 г.), "Ветрилото на лейди Уиндърмиър" (1892 г.), "Идеалният мъж" (1895 г.) и "Жена без зцначение" (1893 г.).
Оскар Уайлд пише и издава два сборника с приказки – "Щастливият принц и други истории" (1888 г.) и "Къщата на наровете" (1892 г.), които се преиздават и до днес.
Изключително популярен Уайлд става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му.
