Вече четвърт век научаваме нови и нови факти за престъпната приватизация между които и за унищожаването на най-големия Азотно-торов завод ("Агробиохим" АД) в Стара Загора.
За пореден път синдикът на дружеството Димитър Смиленов се опитва да събере
последните мижави средства,
чрез продажбата на „огризките “ от активите на обявения в несъстоятелност бивш химически комбинат.
За 11 декември той е обявил осем търга за продажба на имоти, които са били собственост на предприятието. След десетките опити за продажба цената им вече е станала повече от смехотворна.
Така например 18 132 кв.м. земеделски терен в землището на село Хрищени край Стара Загора, ще се търгува на цена от 9 660 лева. Или за по два декара за…лев. Същата е ситуацията с още 15 042 кв.м., които ще бъдат продавани за 7 980 лева. И въпреки уж нарастващия интерес към придобиване на земеделски земи у нас, ако се вгледаме в печалния опит от предишните продажби, едва ли можем да очакваме, че мераклиите ще направат опашка пред офиса на синдика.
Други 3 878 кв.м. в същото землище пък ще се продават за 60 % от последната им оценка или за 1800 лева. Още три терена в урбанизирана територия на същото място с обща площ от близо 7.5 дка са оценени на 9024 лева. Остатъкът от предназначената за химическа и каучукова промишленост имот (така е определен в обявлението) с площ от 111 кв.м. е оценена на 768 лева. По-скъпи тук са имотите, които имат статут на т.нар. „територия за транспорт“. Четирите поземлени имота в нея с обща площ около 8 дка са с оценка 120 912 лева.
Още 5920 кв.м в село Дълбоки се предлагат за 2160 лева.
Още при предишните търгове, обявени от синдика, когато други подобни имоти се търгуваха "малко по-скъпо“ – за около 4 лв. на квадратен метър ,
„Банкеръ“ изрази недоумението си от факта,
че макар управляващите да твърдят, че интересът към индустриалните зони у нас е по-голям, отколкото са възможностите на държавното предприятие „Индустриални зони“ , ръководството на въпросното дружество сякаш никак не се интересува от възможността за покупки на земи в тях. Въпреки , че става въпрос за имоти с изградена инженерна инфраструктура и това е известно отдавна.
Дълговете на фалиралите предприятия от химическата индустрия, които наброяват десетки милиони са главно към държавните дружества „Булгаргаз,“ НЕК и Мини „Марица Изток“,а при тези нива на търговия те посмъртно няма как да бъдат върнати.
Задълженията, за които става дума към 30 септември 2000-а, когато комбинатът в Стара Загора се отправи по пътя към фалита, надхвърлят 90 млн. лева. А само задълженията към работниците в него по онова време бяха на стойност 5 млн. лева.Пак тогава наличните материални активи не надхвърлят 10-12 млн. лева (но преди десетките им преоценки).
Не бива да се забравя също , че през годините се е налагало държавната хазна да отпуска допълнителни средства за „обезопасяването“ на района от остатъчни опасни химикали и токсични вещества. Съвсем наскоро за пореден път се наложи хазната да "олекне" с близо 500 хил.лв, , за да бъдат изкупени 83 дка, частни улици на територията на бившия азотно –торов завод, за да може фирмите, които работят на тази територия, да разширят производствата си и в крайна сметка да работят нормално.
Чрез тези
продажби на парче
през годините проблемите не само не се решаваха, а напротив – задълбочаваха се.
Преди няколко години стана ясно, че фирмите , които работят на площадка на “Агробиохим” изпитват остър недостиг от електроенергия заради ниския капацитет на съществуващата кабелна мрежа. Тогава общината и обслужващият региона търговец на електрическа енергия – ЕВН България Електроразпределение” АД, бяха принудени да правят всякакви гимнастики , за да могат да изградят нужните им съоръжения.
И за пореден път „Банкеръ“ задава въпроса не е ли време, днешните управници да престанат да се оправдават за несгодите само с безспорно безумните решения на предшествениците си за приватизация и полуприватизация на подобни дружества. И да решат какво може да бъде спасено днес и сега. Още повече, че в случая с „Агробиохим“, макар повече от 20 на сто от акциите да „прелетяха“ към всякакъв вид приватизационни фондове, все пак контролният пакет остава в Министерството на икономиката…
Това сочат данните от информационната система "Дакси" към 2002 –а, когато собственик на 79% от капитала на "Агробиохим" е Министерството на икономиката. Тогава "Стара планина холд" е притежавало 10.48% от дружеството, група физически лица са собственици са държали акции за 7.3% от капитала. Останалите акции са били разпределени на около 20 акционери , основно инвестиционни посредници, но дяловете им са под 1 на сто.
