Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Пазарните участници като че ли се умориха от прищевките на Тръмп, които от известно време са основна движеща сила за пазарите и притихнаха в очакване на новата 2020 г., за да видят новите му номера.
Основните неволи на инвеститорите идват от неизвестността около отношенията между САЩ и Китай. Те държат в напрежение пазарите вече втора година, но може би това е желанието на господаря на Белия дом. Нарочно или не яснота по темата "търговска война" не се очаква да има скоро. Сделка с Поднебесната империя явно няма да има, поне не и тази година. Очакваше се на 15 декември САЩ да приложат отложеното вече решение за налагане на нови, по-високи мита върху китайските стоки, но Тръмп отново не изневери на себе си и за пореден път отложи изпълнението на решението на Конгреса.
Липсваше каквато и да е интрига и в решениeто на централните банки да запазят основните лихви без изменение. ФЕД взе единодушно решение да запази основната лихва, изтъквайки виждането, че сегашното ниво от 1.75% е абсолютно подходящо за подкрепа на ръста на работния пазар, за увеличаването на БВП и за подхранване ускоряването на инфлационните процеси. Новият председател на Европейската централна банка Кристин Лагард също остави непроменена лихвата от минус 0.5%, но пазарите искат да чуят нейната стратегия за справяне с ниската инфлация и най-вече с ръста на икономиката на Европа.
Не се усеща предпразничното настроение на инвеститорите. Липсва ентусиазмът, с който те приключват годината. Сега те се съсредоточиха върху опазването на спечеленото. Ето защо фокуса беше изместен от по-доходоносните, но и по-несигурни инвестиции в корпоративни книжа, към по-сигурните, но по-нискодоходни държавни облигационни емисии. И разбира се, към никога негубещото блясъка си – златото.
Ето защо не бива да ни учудва факта, че световните борсови индекси, които са най-прецизният барометър за пазарните настроения, се понижиха през последните дни. Американският Down Jones Industrial Average отчете минимално понижение от минус 0.4% за последните дни и нулево изменение на месечна база след няколко краткотрайни колебания. Подобно е поведението, както на немският DAX, така и на японският NIKKEI и китайският Shanghai Comp.
В този период усилията на дилърите бяха насочени към купуването на държавни ценни книжа. В резултат цената им се повиши, а доходността им се понижи. Американските 10-годишни облигации поскъпнаха с 20 цента от началото на седмицата, а немските – с 30 цента. Най-впечатляващо е поскъпването на 10-годишните книжа на Гърция – с цели 2 евро, както и на Русия – с 1 долар. С 25 цента поскъпнаха облигациите на Румъния, а тези на Полша и Унгария – с по едва 5 цента.
Отклонението в котировките на българските еврооблигационни емисии също бяха повече от символични. Цените им се повишиха пренебрежимо малко, а носената от тях доходност отчете козметични изменения. Възвръщаемостта от инвестицията в най-дългосрочната ни книга – с падеж 2035 г., продължава да е 0.95% на годишна база, а на тези с падежи 2028 г. и 2027 г. е съответно 0.15% и 0.10 на сто. По- краткосрочните ни книжа с падеж през 2024 г., 2023 г. и 2022 г. "носят" перманентно отрицателна доходност съответно от минус 0.03%, минус 0.08% и минус 0.15% на годишна база.
Леко повишение на доходността отчитат деноминираните ни в левове ДЦК, търгувани на вътрешния вторичен междубанков пазар. Доходността на най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2039 г., се повиши с четири базисни пункта – до 1.34% на годишна база, а тази на емисията с падеж след 10 години се сви с цели 8 базисни точки до 0.28% годишно. Емисиите ни с падежи след 5 и 3 години се котират при минус 0.05% и минус 0.25% на годишна база.
Все още не е публикувана информация за емисионната политика на Министерството на финансите за следващата календарна година, но ако се имат предвид амбициозните планове се предполага, че 2020 г. няма да е нулева за нови емисии от книжа, така както се оказа предишната 2018-а. Един по-пълен с нови емисии календар би бил взаимно изгоден на фона на натрупаната огромна свободна свръхликвидност в банковата ни система.
