На днешния ден през 1911 г. норвежката експедиция на Роалд Амундсен (Roald Engelbregt Gravning Amundsen) достига първа до Южния полюс, като изпреварва с 34 дни англичаните, водени от капитан Робърт Скот.
Той е и първият човек, заедно с Оскар Вистинг, бил и на двата полюса на планетата. Освен това, ръководената от него въздушна трансарктическа експедиция от 1926 година е първата, сред заявилите, че са достигнали Северния полюс, без това да се оспорва от никого. Амундсен е първият, извършил морски преход през Северозападния морски път около Северна Америка, а след това организира втората успешна експедиция през Североизточния морски път около Сибир, като по този начин става първият човек, извършил околосветско пътуване отвъд полярния кръг. Той става и един от пионерите в използването на авиацията – хидроплани и дирижабли, в полярните изследвания.
Роалд Амундсен загива през 1928 година при издирването на претърпялата катастрофа арктическа експедиция на италианския строител на дирижабли и изследовател на Арктика -Умберто Нобиле. Тя претърпяла катастрофа в Северния ледовит океан на дирижабъла "Италия". Амундсен излита на 18 юни на хидросамолета "Латам 47", но изчезва безследно в Баренцово море.
Произходът на рода Амундсен може да се проследи до XVII век – те са селяни от остров Асмальой в граничните води между Норвегия и Швеция. По-късно семейството се премества и се захваща с друг бизнес – то притежават 20 ветрохода и един параход, както и собствена корабостроителница.
Роалд Амундсен е роден на 16 юли 1872 година в Борге. Децата в семейството на Йенс Амундсен се занимават със спорт от ранна възраст
През 1886 година умира баща му – Йенс Амундсен. Майка му се стреми към интелектуална кариера за най-малкия си син, затова семейството се премества в столицата Кристиания, недалеч от кралския дворец. По нейно настояване Роалд започва да следва медицина в Университета на Кристиания, но след нейната смърт на 9 септември 1893 година напуска медицинския факултет. По думите му: "С огромно облекчение напуснах… университета, за да се отдам изцяло на осъществяването на мечтата на живота си". Другият фактор в неговото развитие е запознаването му с историята за покоряването на Северозападния морски път и съдбата на контраадмирал Джон Франклин. Влияние върху него оказва и познанството му с известния полярен изследовател Ейвин Аструп, на чиито лекции присъства още в университета. На 24 юни 1893 година е сред тълпата, изпращаща експедицията към Северния полюс на Фритьоф Нансен.
След нейния успех Амундсен решава да се посвети на изследователска дейност.
След няколко полярни експедиции той започва да планира покоряването на Северния полюс.
Но след като северният връх на Земята е достигнат през 1909 г. от Фредерик Кук и впоследствие от Робърт Пири, Амундсен променя плановете си. Когато отпътува с кораба "Фрам", използван по-рано от Фритьоф Нансен, само трима души знаят за истинската цел на експедицията: Амундсен, брат му Леон и капитана на "Фрам" Торвалд Нилсен. Амундсен се опасява, че Нансен ще откаже да му даде "Фрам", а освен това вероятно иска да запази в тайна от Робърт Скот, че ще стане негов конкурент в покоряването на Южния полюс.
На 14 януари 1911 г., експедицията достига северния бряг на шелфовия ледник Рос и в Китовия залив разтоварва провизии и построява базов лагер, който е наречен "Фрамхайм" ("Домът на Фрам"). Китовият залив се намира с 96 км по-близо до Южния полюс от нос Евънс, където английската експедиция, ръководена от Скот, построява своя базов лагер. Макар да има преимущество с построяване на базов лагер по-близо до Южния полюс, Амундсен трябва да се пребори с предизвикателството да открие път през абсолютно непознат терен, докато Скот възнамерява да използва пътя, открит от Ърнест Шакълтън през 1908 г., преминаващ по ледника Бирдмор и достигащ до антарктичното плато.
Амундсен и хората му прекарват зимните месеци в построяване на лагери с провизии, а самия преход до полюса смятат да осъществят, след като започне затопляне по време на антарктичната пролет.
На 19 октомври обаче започва щурм, в който участват само петима души. Взимат четири шейни с 52 кучета. Бурното време затруднява силно придвижването. На 7 декември достигат най-южната ширина, достигана дотогава. Мястото се намират на 180 км от Южния полюс.
На 14 декември 1911 г. петимата, заедно с впряг от 16 кучета, достигат до Южния полюс. Там те оставят малка палатка и писмо, в което описват постижението си, в случай че не успеят да се приберат до "Фрамхайм".
Амундсен изпреварва с цял месец английската експедиция на Робърт Скот, който намира смъртта си по обратния път, на 11 мили от спасителния лагер с провизии. След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално.
Днес неговото име носят връх и ледник в Антарктида, море в Тихия океан, астероид, кратер на Луната, полуостров на северозападното крайбрежие на Гренландия, американска полярна станция на Южния полюс, норвежки военноморски кораб и други.
