Един от основните икономически уроци на миналото десетилетие е, че политиката на сурови икономии не работи. Гърция и множество други държави са осъзнали, че не може да се постигне растеж, когато и частният, и публичният сектор орязват разходите. Математиката в случая просто не върши работа. Но докато политиците и обществеността като цяло са стигнали .до това мъдро заключение, отговорните икономически фактори и финансовите пазари не са – поне досега.
Такива са заключенията на Рана Форохар – икономически коментатор и редактор във "Файнешъл таймс" и глобален икономически анализатор на CNN, които тя излага в позиция, публикувана по повод избора на Мартин Гусман за министър на икономиката на Аржентина през миналата седмица. Назначението бе последвано от стабилизация както на цените на аржентинските облигации, така и на аржентинското песо. Бе констатиран и важен обрат в конвенционалното схващане как да се оздравяват фалиращи нации. То е и поредната стъпка в най-значимата за нашето време икономическа промяна – преходът от периода на натрупването на богатство, започнало през 80-е години на миналия век, към епоха на неговото разпределяне.
На пръв поглед пазарният оптимизъм по отношение на Гусман е безсмислен. Защото, в крайна сметка, той е човекът, настоявал за правила, които биха затруднили някои кредитори да получат обратно парите си (в краткосрочен план). Икономист в Колумбийския университет и протеже на Нобеловия лауреат и критик на МВФ – Джоузеф Стиглиц, Гусман разбира, че нациите, борещи се да останат над повърхността имат нужда от достатъчно въздух, за да растат. И ако са заключени в нереалистични програми за погасяване на задълженията, те по-скоро ще фалират повторно. Гусман е и един от авторите на книга, която е написал съвместно с ментора си , в която се твърди, че преструктурирането на държавните дългове идва прекалено късно и на прекалено малки порции. И това е една от причините повече от половината от тях в рамките на следващите три до седем години да бъдат преоформяни отново или да спре обслужването им.
Ако Гусман приложи идеите си на практика , това буквално ще вгорчи живота на инвеститори от рода на американския милиардер Пол Сингър и ще им попречи да се "хвърлят" върху просрочените дългове и да реализират нечувано високи печалби от тях. Да припомним, че след почти 15-годишна правна битка с Аржентина хеджинговият фонд на Сингър "Елиът кепитъл" постигна през пролетта на 2016-а извънсъдебно споразумение с правителството на тогавашния аржентински президент Маурисио Макри за необслужвани облигации с номинал 617 млн. щ. долара. Съгласно подписания договор Сингърс си тръгнал с 2.4 млрд. долара или с печалба по главницата от почти 389% . Според анализ на съдебните документи, направен от Гусман обаче,милиардерът е купил въпросните облигации за грубо 117 млн. долара. Което прави дохода от инвестицията четирицифрен.
Борбата на американския милиардер с аржентинските власти датира от 2001-а когато страната спира да обслужва задължения на сума 80 млрд. долара. Деветдесет и три процента от кредиторите на страната се съгласяват да получат едва 30% от дължимото. Докато останалите, включително "Елиът кепитъл", още няколко други хеджингови фондове и някои дребни независими кредитори отказват да се включат в сделката и првят всичко възможно да отрежат достъпа на Аржентина до световните капиталови пазари. След като Макри се съгласи на споразумение с тях, единият от "дисидентите" – "Брейсбридж кепитъл", който е купил облигации за около 120 млн. долара, е получил близо 1.1 млрд. долара, според съдебните документи. Друг хеджингов фонд – "Орилиъс", пък си тръгнал с почти 759 млн. долара за придобити облигации с номинал 299 млн. долара. Заради тактиката им в случая с аржентинските облигации хеджинговите фондове бяха оприличени от международната общност на "хищници" и "финансови терористи". А Гусман поиска създаването на международен съд за фалитите, който да направи невъзможно "кредитори измамници" да използват правен арбитраж, за да прескочат кредитната опашка и да притискат държавите длъжници за сметка на другите собственици на необслужвани дългови книжа и на търпящите им лишения народи.
Традиционният начин за справяне с кризите на държавните дългове през последните 40 години, практикуван от МВФ и от Световната банка, бе да се дава приоритет на интересите на частните кредитори над всички останали, включително на обикновените граждани. Тази стратегия обаче води до ситуации подобни на тази в Гърция, където усилията да се увеличат възможностите за по-реално управление и обслужване на задълженията доведе до 25% спад на БВП. Това не само намали вероятността те да бъдат погасени, но създаде и политическа поляризация, която раздалечи още по-сериозно интересите на политици и кредитори.
До ден днешен съществуват огромни различия между онези, които вярват във "фискалната дисциплина" и по-прогресивните типове политики, които са готови да приемат болезнената реалност, че аскетизмът създава средностатистически граждани. И Гусман може да успее да запълни тази пропаст. Според професор Стиглиц "Мартин е страхотен в математическите модели и в сложните теории, но се интересува също и от промените в реалния свят". И на практика през последните няколко години поделя времето си между академичния живот в Ню Йорк и обърканата реалност в родината си. Дълговите кризи са сложни и противоречиви и да се приеме за правилен един единствен начин за справяне с "нациите прахосници" и с "кредитните спазми", би означавало да се вземат политически решения, които накрая ще направят всички по-бедни.
Мартин Гусман ще има възможност да покаже в Аржентина, че в света има място и за по-нетрадиционен подход. Той вече предприема бързи мерки да проведе преговорите за дълга на страната си така, че тя да може отново да бележи растеж – единственият начин да стане възможно издължаването към кредиторите й.
Това води не само националните икономики в правилната посока, но и възприемането на политическата икономия по адекватен начин. Реалните събития не се случват в черна кутия. В реалния свят има действителни "издънки" – икономически и политически – когато бъде позволено на кредиторите да прередят примерно пенсионерите.
Очевидно, силно задлъжнелите държави като Аржентина не могат да имат всичко. Но това трябва да се отнася и за частния сектор. В момента в световен мащаб е натрупан много по-солиден дълг, отколкото е бил преди финансовата криза през 2008-а. И точно сега правителствата са напът да паднат в капана му. Така че, да им се помогне да открият по-добър начин за изплащането му, ще е в интерес на всички засегнати от това състояние.
