Даже да не сте сред участниците на световния арт пазар със сигурност сте се впечатлили от „Спасителят на света” на Леонардо да Винчи. Той бе продаден през 2017 г. за 450.3 млн. долара. Нещо немислимо преди десет години, когато се отчиташе продължителен спад в цените на произведенията на изкуството.
Но най-важната тенденция от изминалите десет години не бяха колосалните суми – символ на авантюристична дързост. Общото впечатление е, че има по-голямо разнообразие на ценни произведения на изкуството, в които си струва да се инвестира.
Това не е само констатация, а цяла сюжетна линия, проследена от авторитетното американско издание ARTnews.
След началото на световната финансова криза, пазарът на изкуство започва да се възстановява по-бързо от очакваното. През зимата на 2008 г. се правят прогнози, че бъдещото десетилетие ще прилича на 90-е години на миналия век. Тогава, в резултат на срива на японския арт пазар в края на 80-е, рецесията се пренася и на световния. Но мрачните предсказания не се сбъдват.
Опровергани са от рекордните продажби в най-горния сегмент на пазара. Нещо, което Тобиас Майер, човекът, обявен от „Гардиън” за най-влиятелния търговец на изкуство за 2014 г., нарича „пазар на шедьоври“. Благодарение на тези продажби на артефакти днес съществува и жизнен „среден пазар” на произведения на изкуството срещу седемцифрени суми.
Всичко тръгва от 2009 г. с рекордната продажба на колекцията на Пиер Берже и Ив Сен Лоран за 375 млн. евро (средствата от нея са предназначени за Фондацията за изследвания на СПИН, създадена от модния дизайнер и спътника му). През 2010 г. следва продажбата на скулптурата „Ходещият човек I“ на Алберто Джакомети за 104.3 млн. долара. Тя е купена от милиардерката Лили Сафра, вдовица на банкера Едмонд Сафра.
Пак през 2010 г. за рекордните 106.5 млн. Лен Блаватник купува „Гол модел, зелени листа и бюст“ на Пабло Пикасо.
Но най-ясният знак, че пазарът на изкуство няма да бъде сринат заради тежките последици от финансовата криза, са серията аукциони „Карт Бланш” (за 117 млн. долара) в представителството на „Филипс де Пюри“ в Ню Йорк. Започват през ноември 2010 г. и са организирани от Филип Сегало – бивш кадър на „Кристис“, където отговарял за съвременно изкуство. През 2011 г. на аукцион на „Сотбис” „Абстрактна картина” на Герхард Рихтер е продадена за 4.5 млн. долара – или за 50% повече в сравнение с цената, на която е купена четири години по-рано. Същата вечер „Сотбис” продава още седем творби на Рихтер. На пазара на изкуство цари изумление – никой не е очаквал, че всичките осем творби на германския художник ще се продадат толкова скъпо – сред тях има продадени и за 20 млн. долара, и за 18 млн. долара. Абстрактните картини на Рихтер, особено по-големите му работи, ще продължат и в бъдеще да са основна движеща сила на арт пазара.
През 2013 г. аукционните къщи стават все по-влиятелни и все по-често продават творби за над 40 милиона долара.
Специалният интерес към публичните търгове поставя началото на аукциони, организирани от куратори. На тях предлаганите творби са комбинирани в различни тематични категории. Това разкрива повече подробности за интересите на потенциалния купувач. От май 2014 г. до май 2016 г. „Кристис” организира специални търгове, посветени на „пазара на шедьоври“. На най-успешния от тях, провел се през май 2015 г., общата цена, на която са продадени артефактите, е 705 милиона долара. Две години по-късно, през ноември 2017 г., „Кристис” шокира света с 450.3 млн. долара за „Спасителят на света” на Леонардо да Винчи. Това на практика е краят на „пазара на шедьоври”, въпреки че и след това са продавани много скъпи картини.
Заради „пазара на шедьоври” започва да се налага идеята, че изкуството е отделен инвестиционен клас активи (наравно с облигациите, недвижимите имоти, ценните метали, валутата). Ето защо започват да се предлагат и редица услуги, свързани с тези активи. Различни финансови институции разработват стратегии за изкуство, появяват се бутикови финансови фирми, а консултанти – изкуствоведи – започват да овладяват езика на финансите. Няколко топ финансови специалисти мигрират в света на изкуството, най-вече в международната аукционна къща „Сотбис”, която започва да прилага своеобразна стратегия как повече произведения на изкуството да се превърнат в инвестиция.
Но според експерти няколкото продажби за деветцифрени суми в периода 2010 г. – 2015 г. не могат да превърнат изкуството в отделен инвестиционен клас активи. Невероятните цени, на които са продадени великолепни произведения на художници като Джакомети, Модиляни, Пикасо, Матис, Мунк, Бейкън, Ротко, Рихтер и Уорхол – създават високо стойностен, но много тесен пазар. Броят на колекционерите, достатъчно богати и встрастени в изкуството, за да вложат 50 милиона долара и повече в картина, е и ще бъде пренебрежимо малък. Брет Горви, например, човекът, отговарял в „Кристис” за най-скъпите произведения на изкуството, разкрива, че имал списък с клиенти, готови да похарчат минимум 50 милиона долара за картина. В него били вписани само 141 имена.
Без съмнение колекционерите на изкуство са много повече. Консултантската компания „Найт Франк” изчислява, че през 2019 г. общо 198 342 домакинства по света имат възможности за ликвидни инвестиции в размер на минимум 30 млн. долара. Факт е обаче, че през последните три години аукционите не могат да се похвалят с продажби на картини за космически суми. Сега конкуренцията е в по-нисък ценови диапазон, като по-често се продават картини на цена между един до 5 млн. долара. Техни автори са предимно пренебрегвани или недооценявани в миналото художници. Но от ARTnews оптимистично отчитат, че след 2015 г. се наблюдава ръст в броя на купувачите, които търсят висок клас произведения на изкуството от по-широк кръг художници.
