Доц. д-р Васил Пенев
Класическата зелена идеология е рожба на пацифистките тенденции и движения през 60-те години, възникнали като средство за борба срещу войната във Виетнам и вълната на национално-освободителните движения, подкрепени от СССР. Ефектът е глобален, "империалистическата черга" е подпалена от вси страни едновременно. Като "пламъците" бързо надрастват американската действителност и покриват както "паралела" от Прага до Мексико, така и "меридиана" от Калифорния до Аляска. (Тук не е лошо да си припомним филма “Забриски пойнт” или пък да го гледаме за първи път.)
Всички тези фактори създават впечатление, че грийнизмът е идеологически дериват на бунтовете от 60-те години, но това не бива да се приема като 100-процентова истина. "Зелените" имат своите десни корени, прораснали най-вече от автентичния американски популизъм от 90-те години на XIX век, както и в творчеството на Огюст Конт, чийто бюст и до ден днешен стои пред входа на Сорбоната в Париж…
В организационно отношение, в края на 70-те "Зелената партия" в Германия получи сериозна подкрепа от група нереализирани кадри на ХДС и ХСС, тъй като нейните структури бяха нужната им алтернатива за влизане в голямата политическа игра.
Като цяло, спокойно можем да кажем, че зелената политика има… абстрактен кейнсиански корен. Под влиянието на кейнсианството през 60-те и 70-те години, се образува средната социална класа. Благодарение на това, се създава илюзията, че водената социална политика може да реши проблемите на средната класа по нов начин. Ако до тогава обществените проблеми и техните решения са били премисляни на ниво "човек – човек" или между социални групи, тук имаме нов подход, в същността си – по–дълбок опит за инфилтрирането на идеята за общността и концепцията за приемане на отношенията "човек – природа".
Едновременно с това обаче "зелените" си остават антимилитаристи и борци за пълната толерантност, децентрализация и самоуправление, за пълната свобода – етническа, религиозна, сексуална…
Всичко това води до нова концепция за бъдещето, която не е срещана до този момент. В по–широк смисъл – "зелените" са наследници на Просвещението, Възраждането и либералите. Те приемат себе си като следващото ниво на световно развитие и социалната политика. Приемат себе си като еманация на европейската история, като висши хора, призвани да поведат и проведат "най-новия преход”. Над 80% от "зелените" смятат, че са антропоцентристи и имат ляв социадемократичен ген (джинс).
От другата страна на монетата са зелените кхмери, наричани за по–модерно в медийното пространство екофашисти. Идеите им са радикални, а в по-голяма част от времето си насочват пълното си внимание срещу човека като цяло – с прокобите за пренаселването на Земята и заклинанията срещу големите агломерации. Това е една силно манипулативна група хора, която може да е по-качествен проводник на антиутопични политики дори от крайните троцкисти. Като доказателство можем да посочим липсата на въображение в някои специални служби, използващи един същи маниер на манипулация – било то с Грета Тунберг (днес) и Севърн Сузуки (през 90-те години), било с цветните революции. А концептуалните и организационни прилики между "Гринпийс" на 80-те и днешните антиглобалисти?
Въображението ни/им е толкова недостатъчно, че вече трудно можем да направим разлика между крокодила Гена и зеленото чудовище от тенис фланелката.
Всъщност можем – месоядните ядат вегани, а крокодилът Гена рони сълзи та се къса…
