Китай е решен да емитира собствени дигитални пари, подобни на Bitcoin. И както всяка друга криптовалута, задаващият се цифров юан ще е под формата на "жетони". Сходствата обаче приключват дотук. Защото виртуалният юан, чиято поява се очаква още през 2020-а, ще бъде покрит изцяло от Народната банка на Китай и ще извлича стойността си от възможностите на второто по големина стопанство в света да облага с данъци всички сделки с него. Официалните власти на другите държави пък са готови да прегърнат веднага тази могъща идея.
За цифровия юан има нищожна информация извън новината, че по неговото въвеждане се работи от пет години и че Пекин е почти готов да го пусне в масова употреба. Всеобщото мнение е, че той ще ползва собствена технология на разпределените регистри (частен blockchain) и мрежа за директно споделяне на информацията и за валидиране на транзакциите. Народната банка на Китай пък ще решава кой да има достъп до него. Криптовалутата ще се предлага чрез националната банкова система и ще замени част от физическите пари.
Макар и да изглежда немощен в началото, цифровият юан може да разруши както традиционното банково обслужване, така и системата на свободно плаващи парични единици и пазарно определяни валутни курсове, с която светът живее от 1973-а.
На практика, в историята на банковото дело най-важното нещо винаги е било мястото за регистриране и потвърждаване на сделката да се ползва с доверието на всичките страни по нея. Когато двама души от различни краища на света решат да се разплащат, те са принудени да използват цяла верига от взаимно свързани посредници, защото нито един регистър в света не може да ги свърже директно. Точно това прави технологията на разпределените регистри, към която принадлежи и blockchain. Просто защото едната страна по транзакцията генерира таен код и споделя кодираната му версия с другата страна, която я използва, за да създаде цифров контракт за плащане. По този начин обременителната и скъпа мрежа на банките кореспонденти става излишна. А заплахата за нея е огромна, особено като се има предвид, че бизнесът за трансграничен паричен обмен, оценяван на 124 трлн. щ. долара годишно, ще бъде атакуван. Всеки може да си представи скока на производителността и опасностите за кредиторите.
