На днешния ден можем да си спомним за Феликс Филип Емануел Каниц (на немски: Felix Philipp Emanuel Kanitz), австро-унгарски археолог, етнограф и географ от еврейски произход. Той умира на 8 януари през 1904 г. във Виена на 74-годишна възраст.
С изследванията си на Балканите той си спечелва прозвището Балкански Колумб.
Каниц е роден в Будапеща през 1829 г. (тогава в Австро-Унгарската империя). От малък проявява склонност към музика и изобразително изкуство. На 14-годишна възраст остава сирак и постъпва на работа като гравьор практикант в Литографския институт на Вице Грим. Насочва се основно към илюстрацията. През 1847 г. се преселва във Виена и постъпва в Литографския институт на Е. Зини. Знанията по история на изкуството попълва във Виена, Нюрнберг, Дрезден, Мюнхен и Париж.
Феликс Каниц започва изследователски пътувания в Югоизточна Европа – Босна и Херцеговина, Черна гора, Далмация, Сърбия и България, като художествен редактор на сп. Илюстрирте цайтунг (1858 г.).
Каниц е бил уредник на Антропологическото дружество във Виена (1870 г.). Научните си съобщения той изпраща в Императорската кралска академия. Той е член-кореспондент на Географските дружества в Дрезден, Санкт-Петербург, Берлин и Виена. Каниц е попечител на Музея на търговията и член на дирекционния съвет на Клуба на науките (Виена), а от 1878 г. е императорски съветник на император Франц Йосиф I.
Феликс Каниц посещава България 18 пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 година. През 1868-а започва изследователско проучване на българските земи за Виенската академия за подпомагане. Резултат от пътешествията из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер.
За "Оригинална карта на Дунавска България и Балкана" (става въпрос за Първата българска държава на хан Аспарух) с обозначени 3200 селища, 35 манастира и крепости Феликс Каниц е награден със златен медал на Географски конгрес през 1876 г. в Париж. Тя е използвана от руското командване по време на Руско-турската война от 1877-1878 година. За този свой принос Каниц е награден с руския орден "Света Ана" с брилянти.
Картите на Феликс Каниц са използвани и на Берлинския конгрес на Великите сили (13 юни-13 юли 1878 г.) за установяване следвоенните граници на Балканския полуостров. Там се разглежда намаляването на влиянието на Русия върху Балканите след спечелената от нея Руско-турска война (1877-1878 г.) и нелегитимността на Санстефанския мирен договор, който е в противовес с подписаното с Австро-Унгария Райхщадско споразумение (относно вероятното избухване на руско-турска война поради изострената обстановка на Балканите, възможните резултати и различните сценарии за всеки резултат). Това означава подялбата на България и нейното разпокъсване.
Каниц продължава да работи и след 1885 г. създава нови 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия. Ученият издава и тритомен труд "Дунавска България и Балкана" – исторически, географски и етнографски пътни студии от пътуванията му през периода 1860-1875 година.
За последен път Каниц е в България през 1883 година.
При престоя си в Ловеч прави описание на града, рисунки и провежда археологически разкопки на Ловешката крепост, която е част от отбранителната система и на Първата, и на Втората българска държава. Ловешката средновековна крепост е разположена на хълм, наречен през периода на османското владичество "Хисаря". Намира се в южната част на град Ловеч. Днес е част от Архитектурно-историческия резерват "Вароша".
Феликс Каниц е провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч на 18 юли 1902 г. за подробното изучаване историята на града.
