Оптимистичният старт на финансовите пазари след новогодишните празници бе заличен от ракетите, които си размениха Вашингтон и Техеран. На 3 януари, още невдигнали празничните трапези, Белият дом изпрати дронове да убият иранския генерал Касем Солеймани – мозъкът на всички подривни операции срещу САЩ и приятели в Близкия изток. Ударът понижи щадящо цените на повечето финансови инструменти и повиши котировките на спасителните убежища и на черното злато.
В началото на седмицата пазарните оценки постепенно започнаха да се връщат по местата си… И последва отговорът на Техеран, който в ранното утро на 8 януари обсипа с балистични ракети две военни бази на американците в Ирак. Което отново разлюля пазарите и свали борсовите индекси основно на Щатите и на Азия с трицифрени числа, качи златото над 1600 щ. долара за тройунция, а суровият петрол сорт "Брент" надхвърли 70 долара за барел. Тези стойности се задържаха не повече от един ден, по-специално – докато Вашингтон измисли как точно да реагира на иракския ракетен поздрав. След като се разбра, че човешки жертви сред чуждестранните военни в Ирак няма, стопанинът на Белия дом – Доналд Тръмп, се почувства отлично и реши да не отвръща с военна офанзива на иранците, като вместо това им наложи нови санкции. Пазарите си отдъхнаха и елитните финансови инструменти отново поеха нагоре, като фючърсните контракти на поразените борсови индекси се върнаха в рекордно високите си територии на търговия.
Според мнозинството пазарни анализатори напрежението между Иран и САЩ ще продължи да тлее и да разклаща финансовите тържища. Явленията ще са временни, подобно на пазарните реакции на всички геополитически трусове. Анализатори на най-голямата инвестиционна банка на Австралия Macquarie Group, имат просто обяснение на случилото се: централните банки наводняват финансовата система с ликвидност. И докато тази политика е в ход, инвеститорите в акции ще очакват те да се справят с икономическите проблеми, а политиците – с геополитическите издънки. Именно заради това фондовите борси остават като цяло спокойни извън краткотрайните екстремни реакции.
За Дъф Рамзи – главен инвестиционен директор в независимата инвестиционна фирма Leuthold Group, "пазарът се е оказал неподготвен за каквито и да било лоши новини" преди престрелките в Близкия изток. И е "реагирал зле на всичко извън най-добрите сведения за икономиката, търговската война и дори за геополитическото напрежение".
Джаксън Уонг – директор на поделението за управление на активи на Amber Hill Capital, съветва да се сключват застрахователни контракти, за да се намали риска. Неговата фирма купува повече деривативи, свързани с някои търгувани на борсите фондове и индекси, като форма на хеджиране срещу нови пазарни сривове. Уонг смята, че книжата, свързани с търговията на злато и на суров петрол, ще се отплащат с по-високи доходи в краткосрочен план, но трябва да се следят изкъсо, защото всяка проблемна ситуация може да промени бързо посоката на движение.
Щефан Хофер – главен инвестиционен стратег на LGT Bank Asia – ще продължи да купува акции на щатски компании. Той в никакъв случай не би искал да се прави на храбрец точно в този момент, но очаква, че данните за щатското потребление и за трудовия пазар ще са прилични. Ръстът на заплатите в Америка е солиден и доходите ще се увеличават през първото тримесечие, така че политическият риск може да елиминира поне докато са налице тези силни фундаментални показатели.
Шейн Оливър – шеф на инвестиционната стратегия на AMP Capital в Сидни, посочва, че "Иран е изместил търговската война от лидерската позиция на политическия риск за пазарите и 2020-а е паднала в плен на ескалиращото напрежение в Близкия изток". Което ще накара инвеститорите да съобразят портфейлите си съобразно новите обстоятелства. Оливър не изключва, че японската валута може да се засили до 105 йени за един щ. долар, но за тестването на това ниво ще е необходимо "сериозно влошаване" на положението.
Реймънд Чен – портфейлен мениджър в Keywise Capital Management в Хонконг – няма да коригира позициите си засега. Защото "това е краткосрочно събития в условията на икономическо възстановяване", макар че "е възможно да възникне неправилна преценка и от двете страни (САЩ и Иран). Чен ще изчака първо да види как ще се развият нещата.
Том Холанд от фирмата за финансови услуги Gavekal Research оценява като малка вероятността от "необратима спирала към открита война". Което му вдъхва увереност, че надбавката за геополитическия риск вече е отчетена в цените на финансовите инструменти и дори при бъдещи войнствени изяви петролът ще остане под 70 щ. долара за барел за сорт WTI и под 75 долара за барел за сорт "Брент".
За Кай Ван-Петерсън – глобален макростратег в Saxo Capital Markets в Сингапур, напрежението между Техеран и Вашингтон ще приключи като "купуване на ниски цени и вълна от бягства от риск, ако към него се добави и друго геополитическо събитие". Като източници на потенциални допълнителни инциденти експертът посочва Северна Корея, Китай и Тайван.
