Имаме арестуван министър. За първи път в най-новата ни история от началото на прехода. Очевидно този път Бойко Борисов е решил да изкара мандата до край и то на всяка цена. Затова е готов да пожертва всичко и всички, дори най-милото си (като Цветан Цветанов например). Дали обаче ще успее, това е друг въпрос.
Премиерът е много горд с посещението си в САЩ в края на миналата година и срещата с Доналд Тръмп, но някак си се подминава, че от тогава стратегическите ни партньори взеха къде по-тактично, къде не чак толкова да ни притискат за спазването на върховенството на закона и борбата с корупцията, особено по високите управленски етажи. Още със самото си пристигане у нас новата американска посланичка Херо Мустафа заговори открито за тези два проблема. Братята американци дори ни
изпратиха нарочен надзорник.
Федералният прокурор Джесика Ким е специалният пратеник на президента Тръмп по въпросите на правосъдието и борбата с корупцията по високите етажи на властта. Официалната длъжност на Ким е постоянен съветник по юридическите въпроси към посолството на САЩ в България. Но всъщност е тук, за да наблюдава отблизо дали нашите управници пак не се опитват да шикалкавят и да хвърлят прах в очите и на нашата и на международната публика. И бъдете сигурни, че тя ще размаха пръст, ако е необходимо.
Изглежда и Борисов най-сетне усети, че няма как да продължава повече така. Видя се, че за 13 години мониторинговите доклади на Европейската комисия не свършиха никаква работа и нищо не промениха. Едно – защото бяха формални. И второ – защото европейските чиновници гледаха снизходително на дребните тарикатлъци на нашенските политици.
Другият интересен момент е, че новият главен прокурор Иван Гешев твърдо е решил да промени
стила в работата на прокуратурата.
Той от самото начало иска да покаже, че няма да се колебае, няма да се ослушва, че няма да се съобразява с властта. Няма го вече мекият Цацаров, тук е твърдият Гешев. Да не би новият главен прокурор да е тръгнал по стъпките на Лаура Кьовеши, макар че само е минал покрай нея? По-важният въпрос обаче е докъде ще стигне Гешев. Дали само ще обикаля около премиера и ГЕРБ-ерските кадри на високо ниво или ще има смелостта да хване бика за рогата? Да не забравяме все пак, че няколко месеца преди да се превърне в единствения кандидат за поста на главния прокурор Гешев и предшественикът му Сотир Цацаров бяха на посещение в Съединените щати, където проведоха редица срещи. На тях със сигурност не са си говорили за метеорологичната прогноза. В този смисъл дали пък няма да почувстваме макар и лек полъх на вятъра на промяната при спазването на законите в държавата и по отношение на борбата с корупцията по високите управленски нива?
Любопитното е, че
Андрешко си остава Андрешко,
независимо от напътствията на чуждестранните надзорници и съветници. И с просто око се забелязва, че горят „чуждите“, но „своите“ пазят. В началото управляващите си мислеха, че скандалът с изчезналата вода за Перник може да бъде потушен с оставката на шефа на пернишкото ВиК-дружество. Само че проблемът е толкова голям – един цял 100-хиляден град бе лишен от питейна вода – че нямаше как със смачкването на две дребни „калинки“ – Иван Витанов и трудоустроената за областен управител Ирена Соколова, да отмине за три дни. Очевидно бе, че ще трябва по-голяма жертва. При все че и след жертвоприношението на министъра Нено Димов язовир „Студена“ не се напълни и не потече вода от пернишките чешми.
А и защо Нено? Защото Нено не е наш, демек на ГЕРБ, а е на по-малкия коалиционен партньор и както знаем, младшите партньори много често изпълняват ролята на „момчето за бой“. Освен това на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов толкова много му харесва да е военен министър и силов вицепремиер, че в крайна сметка прежали и тази жертва. И ВМРО много бързичко намери наследник на Димов – не по-малко спорният с експертните си качества Емил Димитров – Ревизоро. Въпросът е при следващата голяма криза кой ще бъде пожертван.
Въобще Бойко Борисов прави всичко възможно той и партията му да стоят колкото се може по-далече от водната криза в Перник. Сякаш до преди 2-3 месеца там не управляваше кметица от ГЕРБ – Вяра Церовска, която заедно с областната управителка Ирена Соколова се отдаде на активна предизборна кампания, вместо да се погрижи за хората. Именно за да не се „оцапа“ с пернишкото безводие Борисов командирова там икономическия си министър Емил Караниколов, който прекара коледните и новогодишните празници на терен, както се казва. Ама и Караниколов не е "наш", той е предложен от „Атака“. Интересно
защо не отиде Петя Аврамова
да надзирава подмяната на водопровода в града? Все пак нейното Министерство на регионалното развитие и благоустройството има по-големи отговорности към язовирите и канализацията, отколкото икономическото ведомство. Министърката е дълбоко потопена и скрита. Е, на една пресконференция наруга опозицията от БСП, че плаши хората с „воден апокалипсис“, пък то, видиш ли, само още няколко села в Софийско оставали без вода. Ако това не е безхаберие и безчувственост, то какво е тогава? В тези села не живеят ли хора, те второ качество ли са или може би могат някак си да карат без вода? Само за тези си думи Аврамова би трябвало да последва примера на Нено Димов .
Дълбоко се е потопил и самият министър-председател, снишил се е и чака бурята да отмине. Ама, дали ще отмине? Дали ще са достатъчни хвалбите за газопроводи, магистрали и рекордно ниска безработица (ми, то май не останаха хора в работоспособна възраст в България). Вместо Борисов вицепремиерът му Томислав Дончев ходи по телевизионните студиа да си посипва главата с пепел, заради бездействието на министри от правителството и проспаната водна криза. По въпроса за оставка на Петя Аврамова и той, и тя самата обаче са категорични, че само Борисов може да реши. Нещо, което е несъвместимо с демократичния ред в една държава. Ако тя е демокрация, де. И ако въпросният министър има съвест и чувство за отговорност.
Та, чака Бойко да отмине кризата, ама нито сняг вали, нито дъжд. Не стане ли това в близките 2-3 месеца, пернишката бомба като нищо може да се мултиплицира.
