Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
България пусна в обръщение на първичния пазар държавен дълг с отрицателна доходност. Това се случва за първи път в тринайсетвековната й история.
В началото на седмицата Министерството на финансите предложи за продажбакнижа за 200 млн. лв. от емисия държавни облигации с падеж 2025 година. Подадените заявки за участие в проведения от Българска народна банка аукцион достигнаха 500 млн. лв., т.е. 2.5 пъти покритие, давайки повече от явен сигнал за огромния интерес на инвеститорите към български държавен дълг с такава срочност. Съвсем закономерно постигнатите резултати го потвърдиха. Достигнатата средна доходност от минус 0.11% директно ни изпрати в клуба на държавите, емитиращи държавни дългови инструменти с отрицателна доходност. Да, на вторичен пазар се сключват сделки с български ДЦК при отрицателна доходност, но за първи път държавната хазна може да се възползва от възможността да продаде книжа, срещу които да вземе пари на заем и да не плаща за това, а да й плащат на нея.
Вече от половин година сделките на вторичния пазар с еврооблигационната ни емисия с падеж 2024 г. се сключват при минус 0.08% на годишна база, а тези с падеж 2023 г. – при минус 0.11 на сто. Втора година тече, откакто емисията с падеж 2022 г. се договаря на отрицателна лихвена територия, като покупката й сега би донесла доходност от минус 0.23 на сто. Най-дългосрочната ни еврооблигация с падеж 2035 г. носи относително приличен доход от 0.93% на годишна база, а емисиите с падежи 2028 г. и 2027 г. съответно 0.18% и 0.12% годишно.
Облигационната ни левово деноминирана емисия с най-далечен падеж – през 2039 г., може да се придобие при 1.35% годишна доходност, а тази с падеж 2029 г. – при 0.28 на сто. Шестгодишните ДЦК вече са на 0.00%, а тригодишните левови книжа – на минус 0.20 на сто. Тези с падеж до една година пък са дълбоко замразени и могат да се купят при минус 0.50 на сто.
Да не забравяме, че тази година Министерството на финансите трябва да осигури плащането на нова техника за превъоръжаване на сухопътните ни войски за общо 1.5 млрд. лева. Имайки предвид и плащането от 1 млрд. лв. по излизащите в падеж ДЦК, най-вероятно хазната ще прибегне до пускането в обръщение на целия предвиден за тази година в емисионната политика обем от книжа за 2.2 млрд. лева.
Пазарните условия са повече от благоприятни и финансовото ни ведомство едва ли ще пропусне тази възможност, за да набере необходимия му финансов ресурс на уникално ниска доходност, та даже и при нива, при които инвеститорите да плащат допълнително, за да притежават български държавни ценни книжа.
Разликата в доходността между българските 10- годишни държавни облигационни емисии и теза на Германия продължава да намалява и вече е едва 40 базисни точки. Немските се търгуват при минус 0.20%, а нашите – при плюс 0.20% на годишна база. Една от причините за минималната разлика в доходността им може да се потърси в повече от отличната ликвидност на банковата ни система, предизвикана от ограничените възможности за експанзия на кредитната дейност в корпоративния сегмент. Това е допълнителен стимул за Министерството на финансите да се възползва от благоприятната конюнктура на пазара.
