Има генетична зависимост между почвата, растенията, животните и хората на всяка територия. С вноса на храни нахлуват външни микроелементи и микроорганизми, които не са свойствени за нашите организми и невинаги са полезни. Това заяви във видео интервю за „Студио Банкеръ“ световно известният учен-генетик акад. Атанас Атанасов.
В интервюто акад. Атанасов каза още:
В човешкия организъм има огромно количество микроорганизми – 5% са „добри“, 5% са „лоши“, а останалите са неутрални и е важно дали ще ги настроим да работят за нас или против нас. Науката тепърва влиза в тези тайни. Но храненето играе съществена роля.
Генетиката вече навлиза в генното редактиране, което е жизнено важно за всички живи организми, включително и човека. Чрез него ще могат да се предотвратяват куп наследствени заболявания, които са над 10 000 при хората.
Вижте цялото интервю с акад. Атанасов.
https://www.youtube.com/watch?v=plcO-koEkoY&feature=youtu.be
След 2050 г. земеделието ще определя всички индустрии в света.
У нас агробизнесът и науката дори не се познават. А българската агронаука беше сред водещите в света, в ГВО технологиите бяхме сред първите.
Нидерландия е сред най-малките страни в Европа, а е вторият производител и износител на земеделска продукция.
В Австралия и Нова Зеландия държавата намалява директните субсидии за земеделието и ги инвестира в наука и високи технологии, които после се връщат в производството. Така подпомагат бизнеса индиректно. И в крайна сметка се произвежда и продава „сиво вещество“.
Въпросът на нашето време е как да направим икономиките циркулярни – да имаме не загуби на ресурси, материали и енергия, а възстановяване и повторо използване. Водата ще бъде златото, а почвено-климатичните условия – петролът на всяка държава.
- Защо българското земеделие върви назад?
- Могат ли да е обединят българските селскостопански производители и преработватели?
- Как може да бъде използвана ефективно всяка капка вода?
- Как Нидерландия стана световен аграрен колос?
