В едно свое интервю неотдавна Френският писател Фредерик Бегбеде цитира философа Етиен Дьо Ла Боеси, който в книгата си “Разсъждение за доброволното робство” пише: “В интерес на властта е да забавлява народа, за да го държи в подчинение”. Бегбеде добавя, че тази идея, която датира от ХVI в, все още е валидна. Е, у нас сега пада голямо забавление.
Изобщо в последно време събитията у страната някак си се завъртяха на бързи обороти. Водната криза (вече не само в Перник), скандалът с вносния боклук и горенето му в български ТЕЦ-ове, което пък има много общо с все по-замърсения въздух, който дишаме, притиснаха здраво правителството на Бойко Борисов и изведнъж редица институции се разработиха и забълваха инициатива след инициатива. Смяната и вкарването на бившия екоминистър Нено Димов в ареста се оказаха недостатъчни като обществен отдушник. Затова беше избран нов, по-атрактивен и деен, министър на околната среда и водите – Емил Димитров, който, докато беше депутат, веселеше колеги и журналисти с вицове по кулоарите на парламента, а сега очевидно ще ги разказва на пресконференции.
Единият коалиционен партньор на ГЕРБ – НФСБ и по-конкретно лидерът му Валери Симеонов,
изведнъж се сети пак за хазарта.
И докато преди година искаше само рекламата му да се забрани, то сега направо удари в сърцето един от най-богатите хора у нас, занимаващ се именно с тази дейност. Няма обяснение как така години наред държавата (и в частност Комисията по хазарта) е спала, а днес изведнъж се събуди и видя, че Васил Божков я е ощетил с над 200 млн. лв., заради занижени такси. Разбира се, предложението на Симеонов само държавата да организира лотарийни игри беше охотно прегърнато от премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов. Защо ли?
Другият коалиционен партньор на ГЕРБ – ВМРО, за да не остане по-назад,
неочаквано се загрижи за здравето на пушачите.
И предложи непушачите да получават по усмотрение на работодателите два дни допълнителен платен отпуск. Демек така и онези другите да се стимулират да спрат с порока си. Спорна теза, която занимаваше обществото за известно време.
От своя страна социалното министерство се развълнува от въпроса как да върне сънародниците ни, заминали да търсят образование и препитание зад граница, прогонени от страната заради ниските доходи, липсата на перспектива, и не на последно място от вихрещата се простащина. Незнайно защо министерството прецени, че 1200 лв. са достатъчно апетитна примамка за тези хора плюс още някои екстри. Нима не е забавно?
Министерството на културата също реши
да даде своя принос за спасяването на имиджа
на управлението. То пък подгони една преводачка, позволила си да преведе "Под игото" на съвременен български език и наложи глоба на издателството. Дори се заговори за конфискация на изданието от книжарниците. А после може би ще изгорят и книгите? Такъв "превод", разбира се, предизвика широка полемика. Но преди няколко години романът на класика Иван Вазов беше «преведен» на шльокавица (което е истинско кощунство), и тогава въпросното културно ведомство и другите компетентни институции дълбоко хъркаха.
Най-активен обаче в отклоняването на общественото внимание от струпалите се над главата на премиера и правителството облаци се оказа новоизбраният главен прокурор Иван Гешев. Насред цялото това кълбо от скандали и смешни инициативи двама руски дипломати бяха изгонени, заради шпионаж. Но явно това не беше достатъчно за отклоняване на вниманието – перничани го показаха, като дойдоха на протест в София все с въпроса «Къде ни е водата?» и с искането за наказание на виновните. Затова Гешев се прицели по-нависоко и поиска тълкуване от Конституционния съд на конституционната разпоредба, свързана с
търсене на наказателна отговорност от държавния глава.
Главният прокурор пита: Кога прокуратурата може да образува досъдебно производство срещу президента въпреки имунитета му, какво следва да прави после с това разследване и що е то държавна измяна, която пък е основание за импийчмънт на държавния глава? Някои наблюдатели определиха това искане като опит за превантивна заплаха или предупреждение към Румен Радев да ограничи критиките към кабинета. Други отидоха по-далече – изказаха предположение, че се търси начин да се разчисти президентския терен, така че, ако водната криза (и не само тя) се разрасне и излезе извън контрол, Борисов да хвърли оставка и да се спаси на «Дондуков» 2.
В създалата се суматоха шефката на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова тихомълком внесе законопроект за промяна в Закона за БНБ, който засяга фиксирания курс лев-евро. В това начинание някои провидяха посегателство върху валутния борд. Този законопроект според тях има много голям потенциал да се превърне в още по-голям скандал от Апартаментгейт и вноса на боклуци, ако българите се усетят, че еврото може да стане повече от 2 лева.
Какво ще произлезе от цялата тази активност и забава от последните седмици, не е ясно. Твърде вероятно е обаче тя да трае, докато отмине бурята (ако отмине). В момента, в който се намери работещо решение за водната криза (най-вече в Перник) или пък завали дъжд, нищо чудно много от тези инициативи тихичко да бъдат забравени и всичко да си продължи бездейно и безидейно по старому. До следващата криза.
