След като "тежката артилерия" на световните централни банки – ЕЦБ, Федералният резерв и "Бенк ъф Инглънд", "откриха" новата година, без да променят паричната си политика през януари, дойде ред и на по-дребните им партньори от Източна Европа. За разлика от западните си съседи, най-големите източни стопанства на Европейския съюз имат инфлация в излишък. Но макар ценовият ръст в тях да надхвърли целевите равнища, централните им банки едва ли ще повишат кредитните разходи и по-скоро ще дадат приоритет на стопанския растеж. Поне такава е прогнозата на анализатори, анкетирани от агенция "Блумбърг". Доколко предвижданията им са верни ще се разбере през тази седмица, когато Полша, Чешката република и Румъния ще бистрят паричните си политики.
Първа в списъка е Полската централна банка, чийто паричен комитет ще проведе официалното си съвещание на 5 февруари. Основната лихва на страната е 1.5%, а годишната инфлация през декември 2019-а е била 3.4% – "учудващ" скок, по оценка на полски икономисти.
Въпреки това председателят на Полската централна банка – Адам Глапински, изглежда решен да поддържа лихвените проценти рекордно ниски до изтичането на мандата му през 2022-а. Йержи Копривницки – член на банковия паричен съвет коментира, че да се повишават кредитните разходи в условията на забавящ се икономически растеж "не е най-добрата политика".
Ден след Полша (на 6 февруари) идва ред на Чешката централна банка – една от малкото в Европа, която все още следва по-рестриктивна монетарна стратегия, а неколцина членове на борда й напират за увеличение на лихвените проценти. В момента двуседмичната репо-лихва е 2% (най-голямата разлика в историята спрямо основната лихва на еврозоната), а годишната инфлация в Чехия през декември 2019-а е била 3.2 процента. Въпреки това анализатори, анкетирани от "Блумбърг", и инвеститори на паричните пазари са убедени, че лихвени промени няма да има.
По оценка на експерти от "Комерчни банка", чешките централни банкери са силно мотивирани да повишат лихвата по време на някое от следващите си официални съвещания заради високата инфлация. От друга страна обаче силната крона, в комбинация с неблагоприятното развитие на процесите в германския промишлен сектор и с другите съществуващи рискове ще са съществен аргумент срещу евентуално лихвено увеличение, като предимство ще има експортно ориентираното чешко стопанство.
Последно през седмицата – на 7 февруари, ще е съвещанието на Румънската централна банка. Базовата лихва на северната ни съседка е 2.5%, а годишната инфлация през декември 2019-а е скочила до 4% и е сред най-високите в региона. Въпреки това румънските централни банкери се очаква да удължат срока на "замразени" кредитни разходи за 14-и пореден път. Просто защото паричните стратези трябва да се грижат не само за потребителските цени, а и за спада на икономическия растеж, за бюджетния дефицит, който надхвърли тавана на ЕС и за недостига по текущата сметка, достигнал 4.8% от БВП.
Румънската централна банка може дори да пристъпи към по-щедра парична политика, заявка за която даде банковият председател Мугур Изареску. Той подготвя редукция на минималните резерви, които кредиторите държат в централната банка, за да приведе количествата им по-близо до равнищата в ЕС – мярка, която може да се случи още тази седмица.
