На територията на София само Националната галерия може да прави идентификация на произведения на изкуството, а до момента към нея не са били отправени никакви заявки за идентификация на колекцията на Васил Божков – нито от него самия, като физическо лице, нито от някои от неговите фирми или фондации, които хората смятат, че са свързани с него.
Това обяви изкуствоведът и пиар на Националната галерия Весела Радоева в сутрешния блок на БНТ.
Припомняме, че вчера започна описването на част от предметите от колекцията на Васил Божков и по думите на Радоева една кола с произведения на изобразителното изкуство са били докарани в Националната галерия.
В Националната галерия има депа, където произведенията да бъдат съхранени. Има ясно определени стелажи – едни за живопис, други – за скулптура, в тях са включени климатични уреди, които поддържат съответната влажност и температура.
След като произведенията се пренесат в депата, Националната галерия поема отговорността, че в тези помещения никой няма да има достъп до тях, че те ще са на абсолютно сигурно и защитено място и че в съответните помещения ще бъдат само произведенията от колекцията на Васил Божков – т.е. те няма да се смесват с произведения на Националната галерия.
Радоева обясни, че ще отнеме доста време да се транспортира античната колекция на Васил Божков, но че по-бързо ще протече вече започналият процес по пренасяне на произведенията на изобразителното изкуство. Те са доста по-млади, в по-добро физическо състояние. Тяхното транспортиране се извършва в присъствието на реставратор, уредник, изкуствовед. Те взимат решение как да бъдат опаковани картините и как да бъдат транспортирани. Тук Радоева даде някои дребни технически подробности – при транспортирането винаги картините се излагат прави една до друга, тъй като така се избягва рискът по-малките да хлътват в по-големите.
Радоева уточни още, че Васил Божков притежава около 3000 предмета в колекцията си, като по-познатите са античните произведения. Те са показвани в изложби, както в чужбина, така и в България. Графиките и картините, които се изземват като доказателства по разследването срещу Васил Божков, не са били излагани в изложби и от Националната галерия не знаят на кого точно тези произведения се водят.
Към момента единственият ангажимент на Националната галерия е да помогне с мнение как най-безопасно произведенията на изкуството да бъдат опаковани и транспортирани до хранилищата й, а не да се произнесе с оценка кое е ценно и кое не.
„Това са други въпроси, свързани с идентификацията, която не се извършва в момента” – подчерта Весела Радоева.
Тя подробно разказа как се извършва процесът на идентификация.
По Закона за културното наследство има Наредба № Н-3, която е за идентификация на културните паметници и воденото на регистър от страна на Министерството на културата. Тази наредба е свързана с държавната грижа и отговорност за социализацията на ценни сбирки и колекции. Идентификация според Закона за културното наследство и наредбата може да поиска всяко юридическо лице и според профила на произведенията и според профила на музеите, които са изброени в Закона.
За да започне идентификацията, е необходимо да се подготви определен набор от документи, свързани с произхода на произведението, начина на придобиване и с официална заявка от страна на физическото или юридическото лице идентификацията да бъде направена от специалисти.
Според наредбата се формира комисия от петима членове, от които трима задължително са от музея, в който се прави идентификацията, а другите двама са записани в регистъра с експерти, воден в Министерството на културата. Идентификацията е продължителен процес, като между поръчващия и извършващия я се сключва договор, в който всички срокове се описват. Обичайна практика при извършване на идентификацията е произведенията, на които се прави тази оценка, да бъдат предоставени на музея, където този процес протича. Когато тези артефакти са много големи и трудни за пренасяне или пък пренасянето е опасно за тяхното физическо състояние, е възможно те да не бъдат донасяни в съответния музей, но това трябва да се реши от реставратори, а не от изкуствоведи.
„Тази процедурата не е лека – не е от днес за следващата седмица. Тя зависи от броя на произведенията, тъй като ангажира експерти от музея или от Националната галерия, както е в случая, чиято единствена дейност не е само идентификацията, а и организирането на изложби, инвентаризация на фондовете и т.н.”, обърна внимание Радоева.
Тя направи уточнението, че Васил Божков, както и всеки колекционер, не е длъжен по закон да прави идентификация на колекцията си. Но ако един собственик на произведения реши да регистрира в Министерството на културата това, което притежава като колекция, с идеята един ден да открие собствен музей, то той е длъжен по закон да премине през процеса на идентификация.
В същото време на сайта на Министерството на културата в раздела „Частни музеи" на първо място е посочен музеят на Васил Божков – председател на УС на Фондация "Тракия". Следват Нумизматичният музей – Русе на проф. Димитър Драганов, музеят на Димитър Иванов, председател на Фондация „Арете – Фол”, музеят на Анна Петрова Димитрова, управител на сдружение „Гема 11” в гр. Чирпан.
