Президентът Румен Радев ненадейно хвърли камък в управленското блато и всичко живо, разположено там, подскочи и се разкряка. До такава степен, че освен бълбукащи мехурчета от тресавището отчетливо се чуваше "келеш" (за главния секретар на президента) и "мисирки" (за журналистките). Обвинения в злоба, завист, разделение на нацията, евтин пиар. И най-вече задружно отричане на правото на държавния глава на политическа оценка и реакция (незаписана в конституцията). Интересното е, че когато Росен Плевнелиев свали доверието си от правителството на Орешариски, никой не гъкна, че нямал право и не можел, защото не той го е избирал. В ГЕРБ така се стреснаха от една политическа оценка, че заплашиха Радев с импийчмънт. И то го направи бившият конституционен съдия Георги Марков, който дори не е член на партията, а е от гражданската квота и за който се предполага, че не само е чел конституцията, ами я познава издълбоко. Рефренът, който пеят управляващи и беквокал от анализатори, е – как така някой ще си позволява да критикува кабинета на Бойко Борисов, което, видите ли, по 20 часа всеки ден работи в полза на хората?
Сред причините за сваляне на доверието си от правителството президентът посочи на 4 февруари корупцията, водната криза, кризата с боклука, неспособността и нежеланието на управлението да се справи с проблемите и да поеме политическа отговорност, опитите на тъмно да се "реформира" валутният борд. Румен Радев отбеляза, че от 3 години призовавал министрите да работят отговорно и ефективно в интерес на българските граждани, но това не се сбъдва. "На всичко това трябва да се сложи край", каза Радев.
Още от началото на годината новоизбраният главен прокурор някак ни в клин, ни в ръкав поиска тълкувателно решение от Конституционния съд що е то "държавна измяна" и може ли президентът на бъде разследван, докато е такъв. Бяха извадени и някакви мръчкави записи, правени със СРС-та (пък после Гешев каза, че не били такива), от които нищо не става ясно. Но зрънцето на съмнението в моралния облик на държавния глава беше успешно посято.
И за да е по-сигурно, че обитателят на "Дондуков" 2 ще се свие в бялата къща и ще си наляга парцалите, бе проведена масирана атака в медиите на храненици на властта или зависими от нея люде (Близнашки, Плевнелев, Николай Ненчев). Той трябваше да бъде стреснат, както и да има едно наум, докато провежда консултации за промени в конституцията, свързани със съдебната власт и по-точно с безконтролната прокуратура.
Достатъчно откровен беше бившият главен прокурор Никола Филчев и изказването му е показателно: "Първанов ходеше по терлици, за да не ме дразни, защото знаеше, че съм нервен". След което предупредително размаха пръст: "Не се шегувайте с прокуратурата!"
Ефектът бе малко по-различен от очаквания – все пак Радев е военен летец и вместо да отстъпи мина в атака. Сега мнозина вече "хвърлят боб" дали е дал заявка за втори президентски мандат и е започнал предизборната си кампания. Или е подсказал, че ще прави политически проект, с който смята да посегне към изпълнителната власт след предсрочни избори. Първото изглежда по-вероятно, поне засега.
За трети път президент сваля доверието си от правителство
Това е третото снемане на президентското доверие от действащо правителство. Може да е съвпадение, че се случва точно на 4 февруари, но може и да не е. На тази дата преди 23 години БСП, в лицето на тогавашния си лидер Георги Първанов и вътрешния министър Николай Добрев, върна мандата за съставяне на втори кабинет на президента Петър Стоянов. Това стана след зрелищен провал на кабинета на Жан Виденов и под натиска на масовите протести на гражданите в цялата страна.
На 14 юни 2013-а, в разгара на протестите срещу назначаването на депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС, президентът Росен Плевнелиев обяви, че сваля доверието си от правителството на Пламен Орешарски. Обяснението беше, че кредитът на доверие, който му е дал, вече се е изчерпал. На 23 юли 2014 г. Орешарски депозира в парламента своята оставката и тази на министрите си.
Първото официално сваляне на президентското доверие от правителство обаче се случи на 30 август 1992 година. Става дума за прословутите "Боянски ливади". Тогавашният държавен глава Желю Желев свика пресконференция в двора на резиденцията в Бояна, разкритикува остро кабинета на Филип Димитров за водената политика и свали доверието си от него. Министър-председателят Димитров пада от власт на 29 декември 1992-ра, след поискан от самия него вот на доверие в парламента.
