Висшият съд в Белград разглежда допълнителната молба на българската прокуратура за екстрадирането на банкера Цветан Василев, който живее в Сърбия от 2014 година. Тази информация е в отговор на питане на сръбската редакция на "Свободна Европа" дали са предприети мерки във връзка с писмата, изпратени на 5 февруари от българския главен прокурор Иван Гешев до Генералния секретариат на Съвета на Европа и Европейския комитет по проблемите на престъпността. В тях Гешев ги сезира за възникналите трудности по изпълнението на изпратените до сръбските власти две молби за екстрадиция на Цветан Василев. Първата е от септември 2014-а, а втората – от 2015 година.
На 24 октомври 2019-а прокуратурата на България е изпратила и допълнителна молба във връзка с екстрадицията на банкера. На 3 декември съдия, който е разглеждал исканията на предишното заседание на Висшия съд в Белград, се е обърнал чрез Министерство на правосъдието на Сърбия към компетентните органи у нас за още разяснения във връзка с допълнителната молба на българската прокуратура.
Както е известно, главният прокурор Иван Гешев информира европейските институции, че властите в Сърбия вече 6 години отказват да екстрадират Василев. В писмото му се посочва, че към настоящия момент са изтекли близо 5 години и 6 месеца от изпращането на първоначалната молба, както и 4 години и 8 месеца от изпращането на втората молба за екстрадиция.
Визирайки случая с Цветан Василев, Саша Джорджевич – анализатор в Белградския център за политика за сигурност, коментира, че Сърбия все още не е готова да приеме европейските правила. Ако бяхме член на Европейския съюз, трябваше да одобрим екстрадицията на издирваното лице, заяви той.
В западната ни съседка все по-често се чуват мнения, че казусът със забавянето на екстрадицията на Цветан Василев може да се превърне в проблем за бъдещето приемане на страната в ЕС. Според юриста проф. Боголюб Милосавлевич този случай със сигурност ще намери място в доклада на Европейската комисия като пример за лоша работа на независимото правосъдие.
