Печалба на акция (Earnings Per Share (EPS)
Този особено популярен сред борсовите спекуланти индикатор се изчислява като се раздели чистата печалба на компанията за определен период на капитала й, разделен, примерно, на акции с номинал 1 лев. Така ще постъпим и ние.
Универсално приложим, независимо дали става дума за кредитна или застрахователна институция; промишлена или търговска компания,индикаторът „печалба на една акция“ остава най-търсената информация както от професионалните играчи на капиталовия пазар, така и любителите. Например, в България, на пода на фондовата борса са листвани четири кредитни институции – ПИБ, БАКБ, Тексим банк и ЦКБ. Книжата на тези трезори са с номинал 1 лев и това е известно на всички борсови играчи. Освен това този индикатор е още по-приложим в България, където,поне засега, не се вижда възможност за правене на пари от капиталов растеж на портфолио съществуващи книжа или от продажбата на ценни книжа, получени като доход от акционерите вместо паричен дивидент.
ЕPS на българските банки – публични дружества
Досега само акциите на четири трезора са листвани на Българска фондова борса – ПИБ, ЦКБ, БАКБ и Тексим банк. Това са публичните дружества в нашата кредитна система. По своя мащаб и пазарна ориентация те са много различни – от универсалния гигант Първа инвестиционна банка АД, през обвързаната тясно с Химимпорт ЦКБ АД – играч в горната част на средната категория и сравнително малките трезори БАКБ и Тексим банк.
Към 31.12. 2018 г. ПИБ постига печалба – или потенциален дивидент за акционерите ако бъде изплатен в пълен размер, от 1.42 лева за условна акция от 1 лев към 31.12. 2018 г. и 1.17 лева за една акция към 31 декември 2019 г. За същото време БАКБ постига печалба от 50 ст. на акция от 1 лев и подобрява резултата си до 56 ст. през 2019 г. ЦКБ е трета по доходност с 29 ст. за акция през 2018 г. и 27 стотинки през 2019 г.
На този фон резултатите на ТБ Тексим са повече от скромни. За двете години тя осигурява на своите акционери само по около стотинка потенциален дивидент на всяка емитирана акция от един лев. А това е резултат, който едва ли би привлякал спекулативно настроените инвеститори към хартията й.
Перспективите за 2020 г. са твърде неясни всредатана февруари месец, но от сега можем да предположим, че едва ли тези четири банки ще реализират по-висока доходност и едва ли ще постигнат капиталов растеж достатъчен за да редуцира или дори даелеминира песимистичните нагласи на борсовите спекуланти.
Как изглежда банковата система като цяло?
Първенец две години поред по потенциален дивидент на една акция е Експресбанк. През 2018 г. тя постига 3.26 лева на една условна акция от 1 лев, а през 2019 г. – 3.14 лева на книга. Това е резултат, който с почти 70% по-добър от постижението на втория – ОББ АД, която реализира 1.85 лв на акция през 2018 г. и 1.65 лв през 2019 г. На трето място остава Уникредит Булбанк – сътоветно с 1.51 лв. за 2018 г. и 1.49 лв за 2019 г. Така се затвърдява интересна и потенциално опасна тенденция към свиване на печалбата на водещите трезори през 2019 г.спрямо предходната. Това е валидно и при четвърта кредитна институция – ПИБ, съответно 1.42 лв и 1.18 лв.през двете години.
На какво се дължи тази тенденция за свиване на приходите от дейността засега не е съвсем ясно, но ако тя продължи, това ще е тревожен сигнал към банковите мениджъри и собствениците на трезорите, както и към БНБ, защото подсказва че има неща не съвсем така във финансово-кредитната ни система. Дали то се дължи на ниските лихви по заемния ресурс, или на нарастване на броя на лошите кредити и заделените за тяхното покриване провизии, все още не е ясно. Но на българската Банкрстийт не всичко е както трябва.
През 2019 г. от челната десетка трезори с най-висок доход на една акция отпада Райфайзенбанк България ЕАД– 22 ст. доход на акция, а на нейно място се появава Алианц банк България АД с печалба от 48 ст. на акция. Но тук има интересна особеност. През 2018 и 2019 години Райфайзенбанк постига един и същи резултат, но това става на фона на промените към увеличение при други трезори. Затова Райфайзенбанк отпада във втората десятка.
Редица относително малки финансови институции като Интернешънъл асет банк, БАКБ и TBI постигат едно устойчиво равнище на доходност, което ги задържа в първата десетка и гарантира на инвестиралите в тях една съвсем прилична възвращаемост. Проблемът е, че повечето от тях не са публични дружества и това ограничава кръга от акционери, които могат да припечелят от добрите им резултати.
Към 31 декември 2018 г., две системно значимите кредитни институции – Банка ДСК ЕАД и ББР АД не са в първата десетка на трезорите с най-висок показател „печалба на една акция“ от 1 лев. При Банка ДСК ЕАД доходността е 17 стотинки на акция за 2018 г., а при ББР АД – 6 стотинки на акция. Към 31 декември 2019 г., системно значимите трезори, които не са в първата десетка са вече три – Банка ДСК ЕАД, Райфайзен банк България ЕАД и ББР АД като показват противоречиви трендове.
При Банка ДСК ЕАД има нарастване на печалбата до 19 ст. на акция, за Райфайзен банк България ЕАД няма промяна в резултата – 22 стотинки за ценна книга. Същото е и при ББР АД – 6 стотинки за хартия от 1 лев.
Вместо заключение
Неразвитостта на българския капиталов пазар, заедно със затворената акционерна структура на почти всички български банки, не заставя техния мениджмънт да се концентрира върху постигането на високи резултати в полза на акционерите. Но дали в банковата система ще преобладават публични или затворени акционерни дружества е въпрос единствено на законодателна инициатива.
