Г-н Ковачев, имате една теза, според която хем ще платим магистрала "Струма" с наши пари, хем ще платим и глобите на Европейската комисия. Защо, според Вас, това ще се случи и защо никой нищо не казва по въпроса?
Тезата ми е точно такава, при положение, че правителството реши да построи магистралата напук на правилата. Що се отнася до евросредствата, тук случаят е много интересен. От АПИ, която е бенефициент и изпълнител, казват, че не сме се отказали от европейското финансиране, просто сме прехвърляли апликационнта форма към следващия програмен период. От друга страна обаче България за трети път ще иска пари за една и съща магистрала (включително и за участъка през Кресненския пролом), макар че вече два пъти се е отказала от осигуреното европейско финансиране. Не мисля, че ЕК ще погледне с добро око на този подход. И, ако за трети път ни предоставят необходимите средства, това ще бъде "пакетирано" с налагането на много строг контрол по изпълнението.
Друга ваша теза е, че не искаме евросубсидията заради евроконтрола.
тезата не е моя, а съм я чувал през годините от представители на редица отговорни институции, включително АПИ, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите. Което е направо безумно, защото дали има или няма европейско финансиране, контролът си е контрол: съществува българско законодателство и то трябва да бъде спазено. През годините се работеше срещу опазването на пролома, днес е дошло времето на тежките мерки. За първи път в годишните доклади на ЕК намират място толкова директни оценки за лошо изпълнение на проекти. А това – според европейската практика – никога не остава без последствия.
Трета "зелена" теза гласи, че България отказва и европарите, и евроконтрола в интерес на строителното лоби.
Вината на строителното лоби за днешната ситуация е много голяма. В един разговор, негов представител – доста известен в бранша – директно каза, че тъй като те не могат да построят големият тунел, той няма да се строи. И… точно така стана. Времето беше пропиляно нахалост, защото българските строители не можели да строят тунели.
Не е точно така, но да приемем думите на този "лобист" за истина. Защо не взехме тогава западна фирма с достатъчно възможности?
Всички ние подкрепяме българския бизнес, но не на всяка цена. Така че, ако нашите фирми не могат или не искат да строят тунел, това не трябваше да блокира доброто решение.
Нека да се върнем по-назад. Какви са фактите по казуса със строежа на АМ“Струма“ в пълния им вид?
Още в началото – през 2008 г. – МОСВ каза, че има два добри варианта: дългият тунел – около 13 км, и източният път отляво на р. Струма. От наша страна реакцията беше положителна, защото от екологична гледна точка точно това бяха разумните и рационални варианти. И АПИ беше тази, която избра тунела, а не ние. По-късно правителството вкара "Струма" и бъдещата все още магистрала "Черно море“ в групата на специалните инвестиционни проекти. И… тогава се намесиха интересите на "едни" строителите и група "други" хора, заради които топката беше върната там, където беше преди 2008 г.: едва ли не цялата магистрала да мине по трасето на стария път. Под наше въздействие, през 2017 г. започна да се обсъжда т. нар. източен вариант. Ние предлагахме цялата магистрала да заобиколи дефилето от изток, но АПИ реши да раздели двете платна – едното да мине по сегашния път Е-79, а другото да бъде прокарано на изток от реката. И се появи проблемът. Защото ЕК ясно каза, че мерките за смекчаване на ефекта върху биоразнообразието не са достатъчни.
Казусът има и икономическа страна. Какви са цените на трите варианта?
Тук е доста интересно. В анализа през 2018 г. се казва, че сега одобреният проект ще излезе 415 млн. евро, тунелът – около 740 млн., а нашият вариант за източно трасе – 630 млн. евро. А в апликационната форма, която България подаде през 2019 г. към ЕК и оттегли наскоро, първият вариант вече струваше 639 млн. евро. Тоест – за една година бездействие, калкулацията бе индексирана с над 50 процента. Според нашите изчисления, ако продължи да се върви в тази посока, общата сметката ще излезе над 750 млн. евро. Или колкото би струвал и тунелът. И със сигурност – доста повече от източния вариант. Не трябваше така нагло да се предлагат разлики в проектите, за да се обоснове онзи, който е най-рисков за природата и за местната икономика.
Твърдите, че сегашният вариант е вреден и за икономиката в района?
Проломът сам по себе си е място за икономически дейности – туризъм, спорт, рафтинг. Развита е и някаква търговия – ресторанти, магазини, сергии. Това е по-малката част, но също е важна. Втората и по-важна част е, че налаганото трасе ще мине през най-плодородната земя на Кресна, която ще бъде почти изцяло унищожена. Кресна е район с доста сериозна миграция и ако на хората им се отнемат земеделието и малкия бизнес, обезлюдяването ще се засили. Когато обаче говорим на АПИ, че правят каквото си искат и изобщо не се интересуват от бъдещите икономически и демографски последствия, те се засягат.
Как реагират местните жители?
Местните бяха тези, които предложиха тунела. Но бяха подлъгани, че ще им дадат търговски места по магистралите. А много добре знаем, че на такива места винаги се настаняват големите вериги. Пък и хората мислят като навсякъде из България – много сме малки, нищо не зависи от нас.
Какви са следващите стъпки и кога трябва да бъде взето окончателното решение?
Отговорът може да дойде във всеки момент, а може и да се затлачи в годините. Ако спорът се заплете, това би означавало, че към сега действащата хоризонтална наказателна процедура срещу България за „Натура 2000“ и към чакащите две процедури по този проект, ще се добави още една жалба – за директно нарушение на законодателството и нарушаване на биоразнообразието в пролома. Това е много лош сценарий за България, но ми се струва, че е неизбежен.
Вариантът за тунела окончателно ли е отпаднал?
Не мисля. Но ако се реализира при един общоевропейски търг, тогава бихме били свидетели на малко управленско и икономическо чудо в България.
Какъв знак даваме към Европа с цялата тази бъркотия?
Че не мислим комплексно, че отново искаме да вземем парите, но да не свършим работата както трябва. И че… ако ЕС тръгва на кръстоносен екологичен поход със Зелената сделка, ние все още стоим някъде в средата на 20 век – под комините на "Кремиковци".
Разговора води Емил Янев
Петко Ковачев работи по проблеми, свързани с енергетиката, енергийните политики и връзката им с опазването на околната среда от 1990 година. Бил е енергиен координатор на CEE Bankwatch Network за България (1997-2006 г.). Работил е по проекти, свързани с алтернативните сценарии за енергийно развитие на България, бъдещето на атомната енергетика, финансирането на енергийната ефективност и ВЕИ от международните финансови иснтитуции и т.н. Правил е анализи на всички енергийни стратегии на България от 1996 г. досега. В момента е изпълнителен директор на Института за зелена политика.
