Социалният министър Деница Сачева обяви, че подкрепя предложението на бизнеса да бъде своевременно информиран при издаването на болничен лист. Министърката отхвърли въвеждането на наказания за злоупотребили работници и призова да се подават сигнали до институциите. Днес бизнесът, синдикатите и държавата не постигнаха съгласие по пакета от мерки за ограничаване на злоупотребите с болничните листова, ще продължат дискусията на следващо заседание.
От 7 на 11 са нараснали дните боледуване за всеки, нает от 2011-а до 2019 г., при условие че две трети от работещите не вземат нито един болничен през годината. Това обяви Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Средно европеецът боледува 6 дни.
Пред Националния тристранен съвет, където се обсъждат мерки за ограничаване на злоупотребите, Велев отхвърли позицията на държавата, че не желае да плаща за своя сметка първите три дни боледуване, както и не приема предложението на бизнеса – да се въведе наказание за работника, ако се докаже измама.
"Казват: "Ама те синдикатите са против и затова няма да ги приемем", защото няма режим "лов и риболов". Няма и режим "събиране на реколта", и "ремонт на покрив" или "екскурзия в Гърция". Когато очевидно има такъв случай, следва да има наказание и наказанието не може да бъде само в деня, в който е заловен, да не му се плати болничният", аргументира се Велев.
Експертът от КТ "Подкрепа" Валери Апостолов категорично възрази на Васил Велев. "Няма никаква риба, никакви гъби и никакви ловни излети на работниците и служителите, нито са крадци, както чухме преди малко тези тежки и безпочвени обвинения. Данните за болничните дни около празниците са четири пъти или 400 процента по-малко, отколкото през другите периоди", обясни той.
Бизнесът повдигна темата в края на миналата година и поиска държавата да поеме плащането на обезщетенията за първите три дни боледуване, които сега са за сметка на работодателите. Анализ на НОИ показа, че за 9 години разходите за болнични са нараснали с 210 милиона лева, през 2018-а са достигнали 500 милиона лева.
За НОИ разходите нарастват с 82 процента за деветгодишния период, а за бизнеса – със 130 процента, но най-голямата тежест се пада на болничните листове с продължителност между 8 и 30 дни.
Мерките, които държавата предлага на бизнеса и на синдикатите, са свързани със затягане на контрола. При фалшив болничен обезщетенията ще се връщат, а лекарят ще подлежи на дисциплинарна санкция, като се въведе и механизъм за бързо оповестяване на работодателя при болест на негов работник с възможност шефът да поиска втори преглед при съмнение за измами.
В същото време се предлагат извънредни проверки по домовете на работниците, а при напускане на страната "Гранична полиция" да проверява в регистъра на болничните и при издаден такъв да се уведомява НОИ.
Предлага се още първият болничен лист да е с максимална продължителност до седем дни вместо досегашните 15. Вероятно ще се намалят от 30 на 20 дни и тези, издавани от лекарските комисии. Наред с това държавата категорично отказва да поеме плащанията на първите три дни боледуване.
"Тази политика би струвала около двеста милиона допълнително. Бюджетът е ограничен, ние сме държавата с най-ниски данъци. Същевременно бюджетът ще има определена еластичност, която вече е изчерпана и просто механично прехвърляне плащането на тези три дни от работодателите на НОИ – как това помага служителите да си седят на работните си места", заяви министър Деница Сачева.
