Съединените щати и талибаните ще подпишат на 29 февруари споразумение, което ще е най-сериозната крачка към установяването на мир в Афганистан. То ще сложи край на най-дългата война в американската история и ще доведе до изпълняване на предизборното обещание на президента Доналд Тръмп да прибере хилядите американски войници у дома – срещу обещанието страната да не предоставя база на терористи. Бъдещето на самия Афганистан обаче съвсем не е ясно.
Плановете засега са на 10 март да започнат преговори между талибаните и правителството в Кабул, които няма да са лесни, защото бунтовниците отхвърлят легитимността на администрацията на президента Ашраф Гани с мотива, че става дума за американски марионетки с малко влияние извън столицата.
Едно е ясно: Тръмп иска да изтегли близо 12-те хиляди войници, и то за предпочитане
преди президентските избори през ноември.
Ясно е и че афганистанското правителство се надява на мир. Само не е ясно какво очакват талибаните от мирния процес. Сериозни съмнения съществуват, че за американците този въпрос не е от голямо значение – важното е техните хора да се приберат в график, пък ако ще бунтовниците да се обявят за победители.
А те имат основания да го направят.
Талибаните се появиха през 90-те години на 20-и век и към 1998-а контролираха близо 90% от страната. Те наложиха правила, отговарящи на най-строгите норми на шериата. След атентатите от 11 септември 2001 г. вниманието на САЩ се насочи към тях, защото се смяташе, че приютяват лидера на "Ал Кайда" Осама бин Ладен. По-малко от месец след атаките срещу Световния търговски център и Пентагона американската армия влезе в Афганистан. Талибаните изгубиха контрол и се оттеглиха към Пакистан.
Сега,18 години по-късно, те имат 60 000 бойци и печелят войната срещу афганистанската армия, която се крепи на американските сили. В момента правителството контролира малко над половината от територията, противниците му – около 15 на сто, а останалите около 30 процента не са под ничия власт, като
влиянието на бунтовниците се разраства.
За американците бе трудно да договорят мир с талибаните, въпреки че се опитват от близо десет години – просто противниците им не са готови на сериозни отстъпки, защото смятат, че победата им принадлежи. Затова и бе трудно да бъдат накарани да преговарят с официалната власт – макар че администрацията на Тръмп нееднократно е заявявала, че единственият начин да се прекрати войната е враждуващите сили в Афганистан да подпишат мир.
Президентът Ашраф Гани много пъти е демонстрирал желание за преговори, но е изразявал и резерви. Едно недобро споразумение би могло да доведе в бъдеще до кръвопролитие и до тежки последици за жителите на страната – особено за жените и представителите на малцинствата, които бяха подложени на безмилостна дискриминация при предишното талибанско управление. Така че самото започване на вътрешните преговори ще е голям прогрес, но истинските трудности ще дойдат после, когато се уточняват параметрите на мирното споразумение.
Според експертите има редица потенциални проблеми пред него, и всички са единодушни, че за постигането му
ще са нужни месеци, ако не и години.
Най-големият проблем е какви са очакванията на талибаните. Логично е те да искат да си върнат властта над Афганистан във вида, в който са я имали преди американската намеса през 2001 година. Следователно ще се стремят да получат максимума от сделката.
Талибаните засега изглеждат добронамерени
Единият от вариантите е да поискат контрола над някои министерства или дори пренаписването на части от конституцията на страната, така че да отговаря на крайната им ислямистка идеология. Биха могли и да поискат правителството да запази контрол над столицата и районите около нея, а тяхната власт над южните и източните райони, която упражняват и днес, да се официализира.
Не на последно място, бунтовниците може да пожелаят да се интегрират в афганистанската армия. Това би било трудно за преглъщане, защото са виновни за смъртта на хиляди нейни представители. Пък и самите те едва ли биха желали да се примирят с паралелното съществуване на враждебната сила, срещу която досега са воювали.
Което и от тези неща да се случи,
талибаните ще получат по-голяма власт
от тази, която притежават в момента. Една от отхвърляните и от тях, и от правителството идеи е да се състави временно управление с участието на представители на бунтовниците, докато продължават преговорите. Тръмп и Гани поддържат позицията, че изборите са единствения начин в Кабул да има демократично и представително правителство, но не се знае какво мислят талибаните по този въпрос. Едно е сигурно – сигурността в страната е силно зависима от ангажираността на Съединените щати.
Няма да е изненадващо, ако именно по тази причина талибаните решат да протакат преговорите с правителството, докато Тръмп или евентуалният нов стопанин на Белия дом се измори да преговаря и прибере американските войници преди подписването на финално споразумение.
Няма и никакви гаранции, че талибаните ще спазват задълженията си по евентуалното споразумение, ако американските сили не пазят Кабул. Иначе казано, след изтеглянето им може да се окаже, че мирната сделка не е донесла никакъв мир.
Много наблюдатели правят паралел между сегашната ситуация и преговорите за прекратяванета на
Виетнамската война.
Тогава, през 1973-а, американците се изтеглиха след мирно споразумение със Северен Виетнам, което се очакваше да доведе до преговори с Южен Виетнам. Това не стана. Вместо това комунистическият Север превзе безапелационно целия Юг.
Ситуацията в Афганистан не е същата като във Виетнам, защото страната е истинска мозайка от етноси, племена и религии, а и талибаните едва ли ще имат силата да овладеят цялата й територия, след като дори в апогея си преди 2001-ва не бяха успели да го направят. Но дори и една евентуална битка за столицата ще доведе до голямо кръвопролитие, без да се броят сблъсъците из цялата страна с всички народи и племена, които не желаят талибански ред.
Отговорността това да не се случи пада главно върху Доналд Тръмп – стига да го интересува друго, освен да прибере "момчетата у дома".
