За първи път България има реален шанс да се присъедини към валутния механизъм ERM II, а след това и към еврозоната. Около тази констатация се обединиха представители на работодателските организации у нас, на частния сектор, на правителството, икономисти и чуждестранни експерти. Според тях има само позитиви от членството на страната ни във валутния съюз, а скептиците до момента не са дали ясни аргументи против този акт.
Към момента правителството е в последната фаза от преговорите с Еврогрупата,с Европейската централна банка и с Европейската комисия. Покрай промените в Закона за БНБ, които теоретично дават право на европейските институции да поискат промяна на фиксирания курс лев-евро, обаче премиерът Бойко Борисов направи лека крачка назад, давайки заявка, че страната ни ще влезе в ERM II само при абсолютен консенсус.
Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов заяви, че напрежението и страховете сред хората по повод на присъединяването на страната към еврозоната, които се проявиха през последния месец и половина са изкуствено създадени. На финансов форум по тази тема Симеонов изтъкна, че действията на правителството и на БНБ се нуждаят от още защита. Той подчерта също, че България е добър пример за успехите на системата "валутен борд", а приемането на еврото е нейния естествен край.
"Бизнесът е за запазването на валутния борд и на фиксирания курс лев-евро до влизането на България в Еврозоната. Това е бъдещето", заяви Симеонов. Такава е и общата позиция на всички работодателски организации в страната. От думите му стана ясно, че те ще полагат усилия за по-бързото присъединяване на страната ни към валутния съюз.
Според представителите на частния сектор един от големите позитиви за бизнеса е, че след приемането на еврото ще отпадне огромно административно бреме по превалутиране. Те отчитат, че разходите за обръщането на левове в евро са около 300 млн. лв. годишно. Отпадането на тези разходи според тях щяло да освободи ресурс примерно за увеличение на заплатите. Друг позитив от членството в еврозоната е повишаването на кредитния рейтинг и намаляването на лихвите по кредитите.
Икономистът Красен Станчев изтъкна, че има консенсус за приемането на европейската валута сред бизнеса и банките, както и сред всички политически партии в сегашния парламент. По думите му това означава, че стъпка по стъпка правителството и БНБ трябва да вървят по плана си. Той подчерта, че тревогите за самостоятелната политика на БНБ са неоснователни, защото периодът 1995-1997 г., в който централната банка е била най-независима, е бил белязан от сътресения в банковия сектор и в държавата. Все пак Станчев уточни, че страната ни трябва да внимава към какъв съюз се присъединява, защото много от страните в еврозоната не съблюдават необходимата фискална дисциплина. Риск според него крие и разводът между ЕС и Великобритания.
Бившият вицепремиер в кабинета "Сакскобургготски" Николай Василев на свой ред разви тезата, че има два са най-добрите моменти за присъединяването на България към еврозоната – "сега и преди 10 години". Според него най-големите позитиви от членството са, че страната ни ще е част от ядрото на ЕС и няма бъде поставена в групата на държави като Северна Македония и Албания.
Заместник-министърът на финансите Маринела Петрова уточни, че престоят в ERM II, който по принцип е около три години, ще се характеризира с разработване на мерки за придържането към фиксирания курс на лева спрямо еврото, както и за запазване на ценовата стабилност. Прогнозите са, че преговорите за членство ще приключат през юли и България за получи "зелена светлина" по пътя към еврозоната.
Още по темата – на стр. 14
