Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Дали защото книжата ни са устойчиви на бурите, които бушуват в световният финансов океан или пък дилърите ни са ваксинирани с доказалата действието си бяла течност, но фактът си е факт, че те стоят стабилно. Ценовите им колебания през последните дни не са така податливи както другите книжа.
През изминалата седмица немските 10-годишни книжа пъргаво отскочиха с цели 2 евро в рамките на няколко часа, а американските – със своите 4 долара направо счупиха всякакви рекорди. Това е и основната причина разликата в доходността на книжата им да се свие до 155 базисни точки, което си е 5-годишен рекорд.
Рекорди поставят и българските книжа, които са в светлините на прожекторите вече втора поредна година.
Най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. поскъпна с немислимите 30 евро от началото на 2019 г. до сега. Доходността й, която е в обратно пропорционална зависимост, се срина до ново дъно от едва 0.64% на годишна база. Тя е емитирана само преди пет години, но счупи всички рекорди, както като най-дългосрочна, така и като най-търсена, както от българските, така и от чуждестранни инвеститори.
През последните дни емисията ни с падеж 2028 г. е стабилна и затвърждава тенденцията на покачване на цената си, въпреки, че в началото на месеца направи лека корекция. В момента тя се котира при 0.13% годишна доходност. Тя е пусната в обръщение през преди четири години при 3.2% годишна възвращаемост.
Нейната посестрима – с падеж 2027 г., е с една година по-възрастна и е продадена при 2.7% годишна доходност, но в момента може да се купи при едва 0.07% на годишна база.
По-краткосрочните ни емисии вече "носят" отрицателна доходност. Тази с падеж 2024 г. се търгува при минус 0.06% годишно, но е реализирана на пазара през далечната 2014 г. на 2.95% годишна доходност. Тези с падежи 2023 г. и 2022 г. "носят" съответно минус 0.10% и минус 0.37%, но на датите на пускането си в обръщение през 2016 г. и 2015 г. са носили цели 2.16% и 2.18% на годишна база.
Неспирното им търсене може да потопи доходността им и по-надолу при положение, че ЕЦБ последва примера на ФЕД и намали основната си лихва още. Тя в момента е минус 0.5%, а американската е в диапазона 1% – 1.25 на сто.
Вътрешният ни вторичен междубанков пазар на ДЦК не е така активен, както международният, и това е основната причина сделките с левовите ни държавни облигационни емисии да се случват по-скоро инцидентно, отколкото ежедневно. Липсата на ликвидност държи широка границата между цена "купува" и "продава". Котировки обаче не липсват и най-дългосрочната ни левова емисия с падеж 2039 г. се котира на вторичен вътрешен пазар на ДЦК при доходност от 1.15% на годишна база. Тези с падежи 2029 г. и 2025 г. – при съответно 0.12% и минус 0.12 на сто. Облигацията с падеж след една година може да се купи при минус 0.35% годишна доходност.
Предвид създалата се и набираща скорост истерия покрай новия вирус очаквам Министерството на финансите да направи малка пауза в пускането в обръщение на нови дългови книжа.
