На днешния ден през 1897 г. в България е обнародван Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници.
Това е станало по време на третото правителство на Константин Стоилов, което пък е седемнайстия кабинет на Княжество България. То е съставено самостоятелно от Народната партия, която е съществувала от средата на 90-те години на XIX век до 20-те години на ХХ век. С нея е свързан вестник „Мир“. Народната партия е сформирана след падането на правителството на Стефан Стамболов, през 1894 г., от представители на старата Консервативна партия и на Народната партия от Източна Румелия. През 1899 г. група, начело с Константин Величков, напуска Народната партия и се влива в Прогресивнолибералната партия. В началото на ХХ век тези две партии все повече се сближават и през 1920 г. се сливат в Обединена народно-прогресивна партия. През 1923 г. тя се влива в Демократическия сговор.
Правителството на Константин Стоилов е назначено с Указ № 14 от 9 декември 1894 г. на на княз Фердинанд Сакскобургготски. То управлява страната до 18 януари 1899 г., след което е наследено от правителство на Димитър Греков. Кабинетът, оглавен от Константин Стоилов, е съставен от представители на Народната партия и руски офицер, начело на Военното министерство.
По негово време е преодолян 10-годишният конфликт с Русия, предизвикано от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и от борбата между Великите сили за влияние над обединената страна и района на Проливите, свързващи Средиземно и Черно море. А Фердинанд е международно признат за български княз.
Вътрешнополитическата либерализация след свалянето на Стамболов води до съживяване и укрепване на основните политически партии в Княжеството – Либерална, Прогресивно-либерална и Демократическа, наред с управляващата Народна партия.
Правителството на Стоилов насърчава индустрията и земеделието с данъчни облекчения и кредит, увеличава облагането на вносните стоки и развива мащабно железопътно строителство,
КАРЕ
· 20 декември 1894 г. – Правителството прокарва през VIII Обикновено народно събрание Закон за насърчаване на местната промишленост, който се отнася до текстила, производството на фаянс, хартия, тухли и други отрасли и предвижда безмитен внос на суровини и машини, намалени железопътни тарифи и данъчни облекчения за по-големите предприятия.
· 20 декември 1894 – На мястото на десятъка (селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък) и емляка е въведен поземлен данък.
· 20 декември 1894 (1 януари 1895 по нов стил) – Гласуван е и Закон за акцизите и повишаване на вносните мита, който задължава правителството да договори с Великите сили промени в търговските им привилегии по Берлинския договор и го вкарва в конфликт с Австро-Унгария.
· 20 юни 1895 – Железопътната линия Каспичан – Шумен, част от проектираната жп връзка на София и Варна, е въведена в експлоатация.
· 30 юли 1896 – Правителството на Стоилов и международен банков синдикат начело с Париба сключват „Земеделски заем“. България получава 30 милиона лева (при 5 % лихва) за капитализиране на земеделските каси, инвестиране в инфраструктурата (жп линиите от София за Каспичан и Кюстендил) и обслужване на стари дългове.
· октомври 1896 – Правителството започва „паралелната“ жп линия Саранбей (Септември) – Пловдив – Нова Загора, която трябва да направи търговията в Южна България независима от Компанията на Източните железници. Проектът засяга интересите на Дойче банк и Париба, които блокират строежа с финансов натиск върху България.
· края на 1896 – Търговски договор с Австро-Унгария урежда двустранния митнически конфликт, въвежда увеличени и специфични мита за австро-унгарските стоки в България.
· 6 февруари 1897 – Тръгват първите влакове между Перник и Радомир. Линията е част от проекта за свързване на София с Кюстендил и Македония.
· 20 февруари 1897 – Открита е жп линията през Искърското дефиле от София до Роман.
· ноември 1898 – Споразумение за конверсионен заем от обединение на френски, австрийски и германски банки намалява лихвата на българските задължения от 6 на 5 % при размер от 290 милиона лева. Част от заема е за наемане на Източните железници в Южна България от българското правителство. Тези условия са отхвърлени от Народното събрание през декември.
· 14/26 януари 1899 – Стоилов и останалите министри подават оставка вследствие от провала на конверсионния заем.
В своята активна инвестиционна дейност правителството не успява да компенсира нарасналите държавни разходи и изпада в зависимост от чуждестранните (австрийски и френски) кредитори.
