Покрай коронавируса съвсем забравихме за проблеми, които от няколко години насам засягат живота на хиляди българи. За един от тях все още няма окончателно решение и това продължава да предизвиква тревога. Става въпрос за новооткритите източници на питейна вода за Хасково и дали тя е безопасна за хората.
Осемте дублиращи нови кладенеца за питейна вода вече са факт.
Резултатите от пробите, взети през декември м.г., показват, че естественият уран е под пределно допустимата норма от 0.03 мг/л.
На 28 февруари, по време на редовно заседание на Хасковския общински съвет, кметът Станислав Дечев обяви, че резултатите от последните проби (те са взети на 5 февруари – бел. ред.) също са прекрасни и опасност за здравето на хората няма.
Странно защо обаче от 1 март насам никой не чул хасковлии да са се похвалили с денонощно шуртяща, бистра и безопасна за употреба вода.
История на проблема
Хасковлии не пият и не готвят с чешмяна вода от от април 2017 г., когато бе съобщено, че в нея има повишена алфа активност, а естествената концентрация на уран е над максимално допустимите стойности. Замърсяванията бяха открити в тръбните кладенци, захранващи четири района на Хасково. За справяне с проблема "спешно" бяха отпуснати 2 млн. лв., а мерките изглеждаха внушително – изграждане на нови 8 дублиращи кладенеца и два тръбопровода. С тяхна помощ чистата и замърсената вода ще се смесват и ще се получава… безопасна амалгама.
Думата спешно е в кавички съвсем умишлено, защото общинарското размотаване продължи до началото на 2019 г., когато – за кой ли път – прокуратурата трябваше да се намеси и да задейства т. нар. отговорни лица: тогавашния кмет на Хасково – Добри Беливанов, и управителя на ВиК-Хасково – Тодор Марков.
По стар народен обичай, тяхната реакция бе… още по-банална: двамата започнаха да си прехвърлят отговорността с такъв ентусиазъм, че накрая в историята трябваше да се намеси и премиерът Бойко Борисов. В типично негов стил, той разпореди на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да провери как върви строителството на кладенците и водопроводите. А след няколко месеца, когато министър Петя Аврамова докладва, че нарушения не са констатирани, а нормалното за България забавяне няма как да бъде санкционирано, премиерът отметна проблема като решен.
Както можем да се досетим, след скандала и намесата на премиера, строителството някак "естествено" потръгна и през декември 2019 г. проектът беше завършен. Очакванията обаче, че след като всички нови кладенци заработят едновременно, забраната за ползването на чешмяната вода ще падне, някак не се сбъднаха. И продължават да не се сбъдват, макар от триумфалното ритуално рязане на трикольорната лента минаха вече три месеца.
Ненужните кладенци
Причината е заровена дълбоко под земята – в наситените с уран скални масиви в района на вододайната зона. Този проблем беше установен още през 2017 г., когато след публикации в медиите прокуратурата поиска разследване за укриването на информация за превишените норми на уран в питейната вода на Хасково. Разследването продължи година и половина. Заключението е радостно: водата на Хасково е безопасна, няма виновно неизпълнение на задължения, няма укриване на информация от конкретно длъжностно лице. Експертите от БАН, изработили комплексната съдебна експертиза, са категорични: качеството на питейната вода е в съответствие с изискванията на нормативната уредба.
В хода на досъдебното производство обаче е установена и една негативна тенденция: дългогодишната експлоатация на подземните води е довела до спадане на нивата им и до осушаване на големи площи от водоносния хоризонт. Това води до активизиране на окислителните процеси и до засилване мобилността на урана в горните части на хоризонта.
Установено е и още едно много важно обстоятелство: повишените стойности на уран в питейната вода на Хасково не се дължат на находището „Чешмата“, отстоящо на 6 км западно от кв. "Болярово", в което някога се е извършвал геотехнологичен добив на уран. Според анализите, основният източник на замърсяването са…
наситените със уран скали в района на самите кладенци!
Ето защо, още през май 2017 г. проф. Павел Пенчев – председател на Българска асоциация по подземни води, препоръча спешни мерки за… пречистване на самия водоносен хоризонт под Хасково. А не "пробиване" на нови кладенци, от които… пак ще блика замърсена вода. Също толкова безполезно е и изграждането на пречиствателна станция: водоснабдяванията са малки, а капиталовложенията изключително големи и, на практика – невъзвращаеми.
Според него решението е да се преминем към пречистване на водоносния хоризонт и спиране на замърсяването чрез технология, която вече се прилага в САЩ, Великобритания и други държави. Той припомни, че у нас преди години са правени подобни успешни опити с пречистването на манган във водата.
Никой обаче не чу препоръките на проф. Пенчев. Никой не обърна внимание и на становището на прокуратурата, според което повишените стойности на уран в питейната вода се дължат на естествено обогатените скали в района на самите кладенци.
Резултатът е (пред)известен: двата милиона бяха похарчени за напълно ненужни кладенци. Които, ако трябва да вярваме на науката, бяха "изкопани" насред естествено радиоактивния водоносен пласт, заради чието заобикаляне държавата осигури милионите! Пък после – защо никой не давал гаранции, че новата вода няма да е като старата…
Опасността „Уран“
нещо като колаж от картинки с номера 213137 и 213156
Проблемът с урановите мини в България съществува от край време и засега взетите мерки за решаването му не са достатъчно ефективни или резултатът не е задоволителен.
Много специалисти смятат, че ликвидацията на уранодобива у нас е извършена прибързано и нескопосано, в резултат на което в редица участъци не са реализирани пълните технически решения за тази дейност. Не са взети адекватни мерки и в още една посока: обезопасяване и пълна рекултивация на районите около затворените мини и преработвателни предприятия.
Според актуалната световна практика, България е единствената държава, която е ликвидирала добива на уран преди находищата да са изцяло изчерпани. И която не е продължила да добива уран от ненужните уж табани с отпадъчна скална маса около мините.
