Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Търговията с родните държавни ценни книжа търгувани както на вътрешен така и на международните финансови пазари съвсем замря през последната една седмица.
Инвеститори и дилъри, угрижени за опазването на личното си здраве съвсем загърбиха играта с книжата. Ценовата разлика между "купува" и "продава" се разшири дотолкова, че да откаже всеки дръзнал да си помисли да прави каквото и да е. От обичайните 0.5 евро разлика между цена "купува" и "продава" тя вече достига дори 3 евро. В същото това време котировките останаха подвластни на случващото се с другите държавни облигационни емисии и се понижаваха. При най-дългосрочната ни еврооблигационна емисия с падеж през 2035 г. спадът на цената й вече е 2.5 евро за последната една седмица. Доходността й пък се повиши в резултат на обратнопропорционалната им зависимост и вече е 0.76% на годишна база срещу 0.63% от пет дни. При следващите по срочност книжа с падежи 2028 г. и 2027 г. поевтиняването е с 1.5 евро, а увеличението на доходността е с по 20 базисни точки. Те в момента имат много сближени нива на годишна възвращаемост и се котират при 0.25% на годишна база. Най-краткосрочните им събратя с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г. се разделиха с по 0.5 евро от стойностите си, добавяйки до 15 базисни точки към доходността си. В резултат първите две изплуваха над нулата и вече носят положителна стойност от инвестиция в тях и тя е съответно 0.05% и 0.02% на годишна база. Малко над нулата е, но пък както се казва – от сърце. Единствено най-краткосрочната ни книга с падеж през 2022 г. все още е на червена територия и се котира при минус 0.16%.
Тук искам отново да отбележа, че става въпрос за котировки на екран, а не за реална търговия. Сделки както с еврооблигациите ни, така и с деноминираните в лева, не се случваха.
Доходността на вътрешните ни, деноминирани в левове книжа също се повиши на екран с по 10 базисни точки. В резултат най-дългосрочната ни облигация с падеж през 2039 г. се котира при 1.15%, а тази с падеж 2029 г. – при 0.15% на годишна база. Книжата ни с падеж след 7 години също носят положителна доходност от 0.12%, но тези с по-близки падежи все още са под нулата. Книжата с падеж след пет, след три и след една година се котират при съответно минус 0.11%, минус 0.22% и минус 0.44% на годишна база.
Сривът в цената на 10 – годишните държавни облигационни емисии е най-жесток за Украйна, за Турция и Гърция с по 20 евро и за Русия и Унгария с по 13 евро.
Цените на книжата на най-стабилните и сигурни емитенти, каквито са Германия, Франция, Англия, Холандия и Швейцария също се понижиха, при това с по 5 евро на седмична база. Всъщност с тази драстична корекция те се върнаха на нивата си от началото на годината. Нека да припомня, че от първите дни на годината до девети март цената им постоянно растеше.
За справянето със застигналата ни напаст се предвижда да бъдат отпуснати най-малкото 65 милиарда евро. От тях 37 милиарда са за справяне с Вируса, а останалите 28 милиарда са по различни програми за подпомагане на малкия и среден бизнес.
Очаквам и нашето правителство да предприеме адекватни мерки в посока подпомагане на бизнеса, така както напълно адекватно наложи безпрецедентни мерки за ограничаване на заразата.
