Г-н Костов, ще говорим за икономически проекти, но вие сте и практикуващ лекар-анестезиолог, всекидневно помагате на пациенти с белодробни заболявания, как стои драмата с коронавируса през вашия поглед?
Не трябва да драматизираме нещата, не бива да затваряме държавите и икономиките. Статистическият опит сред големи групи от хора в Южна Корея показва, че смъртността не е толкова драматична, колкото искаме да я изкараме. Това, че има разболели се от коронавирус, не означава, че прихваналите го задължително боледуват тежко и стигат до фатален изход. Проблемът обаче е, че българинът отива на лекар, чак когато получи усложнения.
Имате ли информация за лекарство срещу коронавирус?
Има. Казва се "Кезар", разработено е на база моноклонални антитела и стабилизира белодробната функция. То съществува още от 2016 г. и досега се използваше за съвсем други заболявания като артрит, например. Но вече е категорично доказано, че има изключителни свойства да стабилизира белодробната лигавица – нещо много важно при инфекция от коронавирус. Да, скъпо е, 1460 евро струва една инжекция и се поставя веднъж на две седмици, когато заболяването вече съществува.
За ваксина чува ли се, евентуално за есента?
Ваксините могат да излязат и по-рано. Но ние не трябва да се притесняваме, че ще преболедуваме коронавируса. Точно обратното – колкото по-бързо и по-леко го изкараме, толкова повече ще отслабне силата и агресивността му. Проблем има, но борбата не е чрез заключване на държавата и бизнеса.
Очевидно е, че паниката около коронавируса ще засегне много по-трайно световната и националните икономики.
Проблемът е много едър. Той показа, че в много страни, не само у нас, няма класически структури, които да проследяват и управляват процеси на кризи. Защото това не е криза на здравеопазването, а класическа икономическа криза. Въпросът с финансовата и индустриалната сигурност на една държава не е следствие, а предусловие за създаване на кризи. Ние тепърва се учим да създаваме структури, които да дават решения и то дългосрочни. Проблемът, например, с дефицита на хигиенни средства е трябвало да бъде прогнозиран предварително. Затова сега е моментът да се създават не само антикризисни щабове, които екстемпоре взимат някакви решения, наложени от ситуацията, а трябва да се мисли за аналитични центрове, които да проследяват взаимовръзката между финанси, индустрия и заболеваемост.
В тази връзка, вие сте специалист по разработване и управление на европейски проекти, някои от които, ако не бъдат заложени сега, макар и в сложна обстановка, няма да дадат плодове през следващите години.
Тази година е последната от стария програмен период. Повечето средства са изчерпани, особено за развитие на общини и региони, за финансиране на големи индустриални проекти. Затова сега трябва да се планира следващият програмен период. Той задължително обвързва класическите инвестиционни общински проекти за развитие на инфраструктура с развитието на бизнеса. Нещо повече, Брюксел е решил, че бизнесът трябва да бъде ръководещ при тези инвестиционни намерения, а не те да зависят от една или друга хрумка на местен кмет или държавен чиновник. Идеите трябва да излизат от тези, които разбират от предприемачество, управление на пари и технологии. Последните, които разбират от това са държавните чиновници. От тази гледна точка трябва да започне комуникация с местните предприемачи.
Какво точно предлага Брюксел в момента?
Проблемът , че никой не говори достатъчно за това и никой не се възползва от безвъзмездните възможности, които Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) дава на публичните структури като общини, областни администрации, министерства и агенции. ЕИБ финансира абсолютно безвъзмездно технически съвети за разработване на бъдещи големи инвестиционни проекти – става дума за проекти за над 25 млн. евро. Но те не са казали, че това трябва да става в отделни общини. По-добре е това да се случва на териториите на няколко административни единици.
Друго, Брюксел вече ще подпомага безвъзмездно – като консултации и съвети – не просто проекти за енергийна ефективност до 250 000 евро, а проекти, свързани интегрираното превръщане на общините и градовете в „умни селища" – пълна дигитализация, оптимизирана квалификация и ефективно усвояване на отпадъците в контекста на т. нар. "кръгова икономика" (или затворен цикъл на производство). Светът е ориентиран към добавъчни продукти, а ние отглеждаме зърно и билки за суровина – това не е белег на високо развитие. Наскоро един от нашите водещи академици ми разказа, че в Северна Корея от копринените буби произвеждат мощен афродизиак. У нас отглеждането на бубите е с огромни традиции, но никой не търси новите добавени приложения на тази индустрия.
Да вземем примерно кметът Хикс – на малко, средно или високо населено място, какви възможности има той?
Това е интересен въпрос. Малките кметове досега бяха изолирани от програмите за развитие на регионите. Сегашната концепция на Брюксел е обърната – тя дава възможност на малките общини да се кооперират с по-големи и интегрирано да обмислят своите инвестиционни намерения: не просто да асфалтираш 30 км. път, а да помислиш за кръгова система от пътища, които да позволяват евтин достъп на ресурси до преработвателите, а от там – и до логистичните хъбове. Също за интегрирани доставки на електричество – всяка община има сериозен биологичен отпадък, който може да бъде оползотворен за енергийно производство – нали вече всички отиваме на свободния пазар на електроенергия?
Как би изглеждал на практика един хипотетичен модел?
Първо, трябва да се огледат интересните инвестиционни бизнеси в момента – логистични центрове, индустриални зони, разпръснати в близост до ресурсите. Това пък е магически обвързано със създаването на обучени кадри и затова Брюксел спира да мисли концептуално за обучение в определени професии, а тръгва да обучава конкретни умения. Защото уменията днес са много различни от професията, която е изучавана преди пет години. В градските и общинските библиотеки могат да бъдат направени симулационни центрове за обучение. Във Финландия съм виждал как точно се организира безплатното използване на този не скъп модел за непрекъснато обучение – във всяко малко населено място има поне по десет чифта очила за виртуална реалност. И, ако трябва да се обучиш как се режат дървета, примерно, не е необходимо да се осакатиш в гората, след като има симулатор. Когато софтуерът изчисли, че процентът на грешките при обучаемия е минимален, тогава той полага изпит и получава квалификация. Това пести пари, включително от скъпо струващи курсове, командировъчни, хотели и прочие.
Ключовият въпрос е "Как кметовете могат да се доберат до информация за кандидатстване по тези нови европроекти?"
ЕИБ има информационен център в София, до който всички публични структури имат безвъзмезден достъп. На този етап най-спешното е общините да започнат директна комуникация с него. Там могат да получат сведения за проектите, както и информация какво правят в другите страни, членки на ЕС – много от нещата вече са се случили в Румъния и Гърция, докато ние сме се борили с една или друга партия.
Реално това инвестиции на ЕС ли са и какъв е хоризонтът за усвояването им?
Трябва да е ясно, от 2021 г. вече няма да има стопроцентови безвъзмездни пари, т. нар. грантове. Да, това са дългосрочни нисколихвени кредити и всеки кмет трябва да е наясно, че след като ги вземе, ще ги възстановява в продължение на 5, 7 или 15 години. Без бизнес план, без системност, никой няма да получи и лев. Местните власти вече трябва да мислят като корпорации.
Разговора води Емил Янев
