На 23 март Европейският съюз за първи път в историята си отмени основополагащ документ. Става въпрос за Пакта за стабилност и растеж, който, след като престане да е в сила, ще позволи на правителствата без никакви ограничения да взимат кредити, увеличавайки бюджетния дефицит, за да помагат на бизнеса.
В понеделник Съветът на ЕС по икономическите и финансовите въпроси проведе спешна видеоконференция, за да обсъди предложения за отмяна основополагащ документ в еврозоната – Пактът за стабилност и растеж. Това решение е част от мерките за подкрепяне на икономиките в отговор на пандемията от коронавируса. Това съобщи по-рано в понеделник говорителят на Европейската комисия Ерик Мамер по време на ежедневния брифинг, осигуряван с видеоконферентна връзка.
Още в петък Европейската комисия внесе предложение за временна отмяна на Пакта за стабилност и растеж, като част от мерките за подкрепа на икономиката в контекста на пандемията от коронавируса.
Министрите на икономиката и финансите на ЕС одобриха предложението на Европейската комисия и за първи път задействаха така наречената обща предпазна клауза от Пакта за стабилност и растеж.
„Общата предпазна клауза ще осигури необходимата гъвкавост при предприемане на всички необходими мерки за подкрепа на нашите здравни и социални системи, за защита на нашите икономики”, се казва в официално съобщение, разпространено от Брюксел. „При необходимост са възможни и други координирани стимулиращи мерки. Решението на икономическите и финансови министри показва решимостта им да се справят с текущите предизвикателства, да възстановят доверието и да позволят бързо възстановяване” – гласи съобщението.
Пактът за стабилност и растеж регламентира, че дефицитът в държавния бюджет на страните от еврозоната може да е до 3% от БВП, а освен това ограничава публичния дълг до 60% от Брутния вътрешен продукт. Отмяната на документа ще позволи на правителствата да подпомагат бизнеса, като взимат заеми без ограничения, увеличавайки бюджетния дефицит.
Отмяната на Пакта за стабилност и растеж
„Отсега нататък правителствата (на държавите от ЕС) ще могат да предоставят парична помощ на много компании – хотели, ресторанти, транспортни компании, малки предприятия, които без подкрепа ще фалират. Днес решихме да отменим бюджетните правила, така че държавите да могат да вливат в икономиките си толкова пари, колкото е необходимо”, обяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Европейската комисия също така реши да преразпредели 37 милиарда евро от бюджета на ЕС в подкрепа на здравния сектор и на малките предприятия в Европейския съюз. Още миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че започва програма за обратно изкупуване на ценни книжа на европейски компании в размер на 750 милиарда евро, като целта й е да подпомогне финансовата стабилност и да избегне верижни фалити в условията на обща карантина и радикално забавяне на процесите в европейската икономика.
Към днешна дата Европейската комисия прогнозира, че икономиката на ЕС вероятно ще се свие с 1%, но според вътрешни източници тя проучва и по-песимистични сценарии, при които рецесията ще е 2% от БВП, а освен ще има и рязък скок в безработицата.
Краят на бюджетната дисциплина
Анулирането на Пакта за стабилност и растеж реално означава отказ от бюджетна дисциплина. Така може да се повтори ситуацията от 2008 – 2009, когато европейските правителства изхарчиха няколко трилиона евро, за да спасят банките си от фалит в условията на глобалната финансова криза. Това доведе до кризата с постоянното нарастване на суверенния дълг в еврозоната в началото на 2010 г. и постави под въпрос самото съществуване на европейската валута. Сега ситуацията се влошава от два допълнителни фактора. Първо, степента на задлъжнялост на държавите през 2020 г. е много по-висока, отколкото беше през 2008 година. Второ, дори в разгара на кризата през 2008 г. Брюксел не премахна основните икономически регулаторни мерки, които изиграха все пак някаква възпираща роля – ограничиха бюджетните разходи на страните от ЕС, които масово надскачаха определените финансови параметри.
Припомняме, че Пактът за стабилност и растеж е в сила от 1997 г., като така наречената обща предпазна клауза бе въведена през 2011 г. след икономическата и финансова криза, за да позволи повече свобода на действие при остри кризи. Но до този момент не бе използвана нито веднъж.
Европейската комисия сравнява сегашната рецесия с икономическата криза от 2009 година. Тогава икономиката на ЕС се сви с 4.3%, а еврозоната – с 4.5 процента. В момента от Мюнхенският институт Ifo прогнозират, че заради коронавируса икономическият растеж на Германия ще се понижи с между 7,2 до 20,6 процента.
Еврокомисарят по финансите Валдис Домбровскис даде да се разбере, че отмяната на Пакта за стабилност и растеж не е последната дума в борбата срещу кризата. Имат се предвид и „допълнителни стъпки, които можем да предприемем, за да подкрепим компаниите и работниците в Европа в този критичен момент“. Домбровскис обаче не коментира какви ще са тези други мерки.
Наскоро бяха обсъждани възможности Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) да създаде множество кредитни линии за страни от еврозоната, както и да емитира общи дългови книжа – така наречените „коронаоблигации”. За това решение се обяви
председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен, редица страни членки на ЕС, както и социалдемократите в Европейския парламент.
„Безпрецедентните времена, в които живеем, изискват безпрецедентни мерки. Ето защо призоваваме европейските държавни и правителствени ръководители да издават „коронаоблигации” и да активират Европейския механизъм за стабилност”, обяви испанката Ираче Гарсия, която е начело на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента.”
Германският евродепутат Маркус Фербер от групата на Европейската народна партия категорично се противопостави и на двете предложения: „Нито коронаоблигациите, нито кредитните линии на ЕМС ще потиснат разпространението на коронавируса. Кризата заради последствията от пандемията не е основание да зачеркнем с лека ръка всички разумни финансово-политически решени“.
И преди Германия се е противопоставяла на еврооблигациите с аргумента, че те ще доведат до две злини едновременно – до по-големи дългове и повече рискове. Обсъждането на допълнителните мерки ще продължи – и във вторник вечерта в Еврогрупата, и в четвъртък по време на среща на държавните и правителствените ръководители от ЕС, осигурявана с видеоконферентна връзка.
