Само две седмици след обявяването на извънредното положение у нас кризата започна упорито да чука на вратата на бизнеса. На пръв поглед най-засегнати са туризмът, развлекателната индустрия, ресторантьорството и транспортът. Те пък започнаха да повличат след себе си други браншове и броят на безработните стремглаво тръгна нагоре. През миналата седмица броят на регистрираните в бюрата по труда варираше от 750 до 1300 на ден.
Премиерът Бойко Борисов обяви, че държавата е определила 4.5 млрд. лева за справяне с икономическите проблеми. В тази сума влизат и парите за схемата 60:40, при която държавата ще предоставя 60 на сто от заплатата на служителя, а работодателят ще трябва да изплати останалите 40 процента. Според министър-председателя схемата ще е на стойност 1 млрд. лева, но от държавната "благодат" ще могат да се възползват само някои.
В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение е разписано, че Националният осигурителен институт ще превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на фирми, "отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет". Средствата ще се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни "въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация". Те ще са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.
Фирмите ще могат да кандидатстват в Агенцията по заетостта, ако на съответния работещ се запази заетостта за период не по-малък от времето, за който се изплаща компенсацията.
Всичко хубаво, само че условията са трудно изпълними. Едно от тях е служителите да не са съкратени, а безработните се увеличават със стотици всеки ден. Работодателите нямат време за губене. Засега е ясно, че секторите, които могат да се възползват от мярката са търговията, туризма, транспорта, дейността на питейните заведения, прожектирането на филми, рекламни агенции, артистична и творческа дейност, спортни и други дейности, свързани с развлечения, както и с поддържане на добро физическо състояние. Впоследствие бяха добавени строителството и преработващата индустрия (с изключение на производството на тютюневи изделия, производството на кокс и рафинирани продукти, производство на химични продукти, на лекарствени вещества, и на компютърна и комуникационна техника), липсват и тежката индустрия, мините, металургията.
Иначе Борисов подчерта, че не бива да "жалим туристическия бранш, защото са имали силен зимен сезон и имат пари по касите", а заведенията скоро след отмяната на извънредното положение отново ще са пълни. Според Асоциацията на заведенията обаче към този момент повечето хора в бранша са пуснати в неплатен отпуск, а през април ще започне и масовото им освобождаване. И изобщо мярката 60 на 40 няма да работи за малкия и средния бизнес, защото той практически е затворен. Логично е, че неработещ бизнес няма как да плаща и 40% от възнагражденията и осигуровките.
Въпреки, че социалният министър Деница Сачева съобщи, че по-голямата част от икономиката ще може да се възползва, малцина от предприемачите са оптимисти. Основният проблем е, че никой не може да определи колко точно са засегнатите сега, а и въпросителната докога ще продължи кризата съвсем не внася успокоение.
"Загубите от затворените заведения и хотели е 50 млн. лв. на ден. Парите, които кабинетът предвижда да отпусне за бизнеса, ще стигнат за 3 месеца", смята икономистът Красен Станчев. Според него трябва да има ясен критерий кои работодатели и фирми имат нужда от помощ, защото много от тях са закъсали с кредити и задължения още преди коронавируса . Неговото мнение е, че не трябва да има съмнения в процедурите, а да се знае кой на опашката е "в нужда".
Първоначалното недоволство на КНСБ и КТ „Подкрепа“ , че основните промишлени сектори не са включени в обявения от правителството проект, донякъде беше взето предвид.
Притесненията синдикалистите бяха свързани с това, че от изброените в проекта икономически дейности е видно, че за държавните институции не съществуват работниците и служителите от добивната промишленост, преработващата промишленост, както и от производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива. А в тях работят над 540 000 души.
Синдикалистите от индустриалните федерации настояха за преразглеждане на проекта на правителственото и предупредиха, че единствено заплахата от зараза ги възпира да организират ефективни протести.
И според анализ на Българската търговско-промишлена палата 12% oт фирмите у нас ca прекъснали дейността си, а само 100 000 служители ще получат 60% oт заплатата cи oт държавата.
"Някои от мерките отговарят на европейските практики и ние ги подкрепяме – заяви депутатът от левицата Румен Гечев на пресконференция в централата на „Позитано” 20. – Но, те са половинчати – не са изяснени конкретните механизми за реализация. Имаме съмнения за ефективността по този начин, по който са направени… Сигурен съм, че и българският бизнес ще оцени по същия начин тези мерки, тъй като от вчера ( 24 март – бел.ред),. късно вечерта, и днес звънят от бизнес асоциации именно с несъгласие на тези мерки, тъй като и на тях не им е ясно кога и при какви условия така очакваните стимули ще стигнат при тях", отбеляза депутатът.
"Нашите сметки показват, че при това съотношение – процентът 60 към 40 – няма да бъдат много фирмите, които ще се възползват от тази преференция. Считаме, че това съотношение не е в интерес на бизнеса. За много от българските фирми при тези условия даже 40 на сто ще бъдат непосилни за покритие. Много от тях все ще имат по-голям интерес да съкратят хората, отколкото да покриват тези 40%", бе категоричен Гечев.
За него е голяма загадка и как правителството е изчислило, че рекапитализацията с 500 млн. на Българската банка за развитие (междувременно те станаха 700 милиона) ще доведе до 2,5 млрд. кредити. "Към момента Българската банка за развитие не изпълнява основната си функция – средствата да отиват основно за малки и средни фирми. За голямо съжаление, по наша достоверна информация, значителна част от кредитите се предоставят на крупни български "бизнесмени" – една малка група, свързана с властта, която получава изгодни кредити за десетки и стотици милиони. Ние нямаме никаква гаранция, че тези 500 млн. ще стигнат до фирмите в засегнатите отрасли, които сега изпитват остра нужда от кредити при преференциални условия", каза още Румен Гечев. .
