Броени дни след влизане в сила на Зaĸoна зa мepĸитe и дeйcтвиятa пo вpeмe нa извънpeднoтo пoлoжeниe може да бъде направен изводът, че много от въведените с него правила са спорни, неефективни или откровено несправедливи. Става въпрос както за медицинските мерки, за които експертите от щаба и съвета продължават да спорят, така и за икономическите за закрила на икономиката. И понеже коронавирусът все някога ще даде заден ход, остава въпросът за подпалването на юргана при изгарянето на бълхата. Какво поражда недоумение по реда на текстовете в закона?
Във връзка с масовото спиране на процесуалните срокове по съдебни и административни производства не е ясно защо трябва да се блокира до такава степен съдебната система. Но не за магистратите и съдебните служители, чиито заплати си вървят при намалено натоварване, а за гражданите и фирмите като ползватели на правосъдни услуги.
Резултатът би бил далеч по-смислен, ако вместо спирането на сроковете, съдебните заседания и административната дейност продължи с пренасрочване и прием съгласно медицинските предписания. Правилно е
само продължаването на сроковете за валидност
на лични и медицински документи, което не може да предизвика сериозни последици. Разумно е и отлагането на крайните срокове за отчетите на търговците и лицата, поднадзорни на финансовия регулатор.
Не е оправдано и преустановяването на нотариалните и изпълнителните производства, както и за налагането на обезпечителни мерки върху имущество на длъжниците. Няма никаква логика да бъде блокиран гражданският оборот заради невъзможност за нотариално удостоверяване, щом като това може да стане с уговорка между нотариуса и страните без струпване на хора. Нито пък е разумно да спускаш плътен чадър над всички длъжници, докато
кредиторите – частни и публични – тънат в неведение
кога ще съберат вземанията си. Добре е, че се спира начисляването на лихви, но максимумът на отстъпки не би трябвало да стига по-далеч от ипотечните кредити за единствено жилище.
За правомощията на МВР – да събира безконтролно трафични данни, за да следи спазването на карантината – едва ли си струва да хабим критики.
Удължаването на срока за заплащане на битовите сметки с 10 дни не е проблем, но следваше да е придружено с твърдо послание, че за неплащането им не може да става и дума.
По отношение свободата за
преразглеждане на договори и предоставяне на безвъзмездна помощ
от страна на управляващите органи по разпределение на cpeдcтвaтa oт евpoпeйcĸитe cтpyĸтypни и инвecтициoнни фoндoвe, определяща е степента на прозрачност и управленска съвест.
Отлагането на сроковете за деклариране и плащане на подоходния данък и данък печалба е добро решение след отказа от нелепата идея за авансово плащане на корпоративния данък за 2020 г. на база този от 2018 година.
В правилната посока са и мерките за защита на работещите по трудово правоотношение, както и удължаването на сроковете за заявяване на осигурителни права.
По отношение на предвидената възможност за подпомагане на работодателите с пoeмaнe нa paзxoдите им от държавата в paзмep нa 60% oт paзмepa нa ocигypитeлния дoxoд зa ocигypeнитe oт тяx лицa, тепърва ще стане ясно колко търговци ще обхване, тъй като критериите на които трябва да отговарят, ще бъдат определени с aĸт нa Mиниcтepcĸия cъвeт. Във всеки случай
наличието на непогасени публични вземания
трябва да е определящо в тази насока.
Възмутително е обаче шумното недоволство да ресторантьори и хотелиери, които набират и освобождават най-лесно персонал и
масово укриват обороти и печалби.
Същите хора искат не просто данъчна ваканция, а пълно опрощаване на данъчните им задължения и поемане – от страна на държавата – едва ли не на всичките им осигурителни и трудови разходи. Същевременно не са предвидени никакви мерки за подкрепа на самоосигуряващите лица и свободни професии, които плащат сами дължимите данъци и осигуровки.
Абсолютно недопустимо е, когато частният сектор масово съкращава заплатите, тази мярка да не бъде приложена и за държавните служители, и за останалите лица на бюджетна издръжка. А не върху тази категория люде да стовари само… намаления работен ден или работато от вкъщи.
Министрите добре обявиха, че ще дадат по 1000 лв. за храна за бедни, но какво правим
с ръководствата на десетките министерства, агенции и регулатори,
прибиращи заплати и бонуси за стотици хиляди левове?!
Неясен е засега очакваният ефект от обявения от кабинета помощен пакет в размер на 4.5 млрд лева. Отпускането на бързи заеми на стойност до 1500 лв. не буди възражения в частта да са безлихвени, но
остава въпросът защо да са необезпечени?
Щом като бързите заеми ще се отпускат от търговските банки, а държавата ще играе ролята на гарант през Българската банка за развитие, която ще бъде капитализирана за целта с 200 млн. лв., къде остава икономическата и правната логика тези пари да не бъдат гарантирани с имущество на техния получател?!
Очевидно е търсен междинен вариант по отношение предоставянето на безвъзмездна помощ, каквато обаче бюджетът едва ли може да си позволи. Същевременно решението чрез ББР да бъдат предоставени
портфейлни гаранции на търговските банки
в размер на 500 млн. лв., с които да бъдат гарантирани заеми на обща стойност 2 млрд. лв., е финансово оправдано, тъй като ще служи за облекчаване на условията по тях без да подлага на съмнение задълженията на длъжниците.
