Задава се мораториум по плащанията върху банкови кредити
Ще бъде ли наложен мораториум върху плащанията по банкови кредити и ще се разпростре ли тази мярка върху кредитите и в България? Отговорът ще стане известен до дни, когато Българската народна банка ще обяви продължение на пакета от мерки за запазване на стабилността на банковата система в условията на пандемията на COVID-19. Впрочем нашата банкова система издържа в две поредни години стрес тестовете на Европейската централна банка, така че сегашната ситуация трудно ще я огъне. Като потвърждение на казаното до тук в четвъртък премиерът Борисов изненадващо съобщи: "До ден, два търговските банки ще имат решение по кредитите". Така, че развръзката предстои.
Ще ни вадят от кризата със заеми
Битката с невидимия убиец с кодово име COVID-19 навлезе в територията на икономиката и ще нанесе втори пореден удар върху населението и бизнеса, при това не по-малко коварен от самия вирус. Държавите в цял свят обявяват колосални финансови инжекции в икономиките си като основната цел е да се запазят работните места и да се спаси бизнеса от фалити. Разбира се, България не е изключение. Но голямата разлика е, че при нас дори на фона скромните ни възможности, мерките, обявени от правителството, изглеждат прекалено мижави.
Бедствието на късата памет
Късата памет е голямо бедствие не само за отделния човек, но и за обществата. Както пише Карлос Сантаяна, „тези, които не помнят миналото, са обречени да го повтарят”. Особено значение има т.нар. институционална памет, защото тя е от по-висок порядък в сравнение с паметта на отделните индивиди и групи от хора. Тя систематизира и прави годен за практическо прилагане опита на държавата и нейните институции, натрупан в продължителни периоди от време при решаване на разнообразни проблеми. Например, опитът (положителен и отрицателен) при разработването и прилагането на закони и подзаконови актове.
Не бори вируса с маска тип „кюлотите на баба“
Казват, че страхът е дело на дявола, а целта му е да замъгли мозъка и да притъпи сетивата на тези, които са му се поддали. Това е и моментът, който слугите му ( на дявола ) използват много умело , за да реализират намеренията си. Именно в такова време живеем днес. Наред с безспорната опасност, пред която е изправена не само страната ни, но и целия свят, търговците отново влязоха в храма.
Извънредни гафове в извънредния закон
Броени дни след влизане в сила на Зaĸoна зa мepĸитe и дeйcтвиятa пo вpeмe нa извънpeднoтo пoлoжeниe може да бъде направен изводът, че много от въведените с него правила са спорни, неефективни или откровено несправедливи. Става въпрос както за медицинските мерки, за които експертите от щаба и съвета продължават да спорят, така и за икономическите за закрила на икономиката. И понеже коронавирусът все някога ще даде заден ход, остава въпросът за подпалването на юргана при изгарянето на бълхата. Какво поражда недоумение по реда на текстовете в закона?
ЕС вече инвестира в „умни селища“
Не трябва да драматизираме нещата, не бива да затваряме държавите и икономиките. Статистическият опит сред големи групи от хора в Южна Корея показва, че смъртността не е толкова драматична, колкото искаме да я изкараме. Това, че има разболели се от коронавирус, не означава, че прихваналите го задължително боледуват тежко и стигат до фатален изход. Проблемът обаче е, че българинът отива на лекар, чак когато получи усложнения, каза за „Банкеръ“ д-р Иво Костов.
Новопроизведените предпазни средства нарушават закона
ещата са свързани с това, че някъде на средно ниво в йерархията на управлението някой не си е свършил работата. А е трябвало да бъат подадени сигнали – от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, от Изпълнителната агенция по лекарствата и тези хора е трябвало да подпомогнат фирмите. Да ги предупредят – да им кажат какво трябва да се направи, а не да стоят и да чакат някой да се издъни. Да им кажат как следва да се произведат тези продукти, а не да седят и да ръкопляскат, че Бургаската опера шие от тензух маски и ги предоставя на населението без пари, коментира за „Банкеръ“ Емил Петров, управител на фирма "Кю Ей Си" ООД.
В България специалистите най-сетне са на преден план
Древните неслучайно са казали, че историята е учителка на народите. Но е учителка само за тези, които искат да учат. Това, което можем да видим по темата е, че нашата държава също има изграден опит в тази посока. В началото – след Освобождението, става дума повече за обществени бедствия – войни, вътрешни междуособици, политически ситуации, които правителствата могат сравнително по-лесно да планират. За пръв път виждаме този проблем около Сръбско-българската война, когато се оказва, че нямаме никаква финансова подготовка и ресурси да водим войната. Налага се кабинетът на Петко Каравелов да прокара през Народното събрание едно решение, с което държавата да прибере парите от железопътния фонд, заделени за строежа на първите български железници след удължаването на наследените от турско "Източни железници", каза доц. Валери Колев за „Банкеръ“.
