На фона на разгара и пораженията от глобалната пандемия COVID-19 ценовата война за петрола, подхваната от Саудитска Арабия и от Русия е безумие. От гледна точка на теорията на игрите обаче тя е гросмайсторски ход. Такова поне е мнението на Антоан Хаф – главен анализатор на фирмата за изследвания и консултации Kayross и специалист в областта на проучванията в Центъра за глобална енергийна политика на Колумбийския университет, което той споделя във "Файненшъл таймс".
Анализатори характеризират провала на съдружието "ОПЕК+" и премахването на ограниченията върху производството, които поддържаха баланса на петролния пазар през последните две години, с определения, вариращи в широка гама: от впечатляващ гаф до колективно самоубийство. Нов модел на петролния пазар, разработен под ръководството на Пиер-Луи Лион и Жан-Мишел Ласри – френски математици и автори на теорията MFT, изучаваща поведението на големи и сложни стохастични модели чрез проучване на по-прост вариант (ще я наричаме накратко "теория на игрите") – обаче показва нещо различно.
За да се оптимизират приходите от добив на суров петрол, големите производители с ниски разходи за извличане на суровината като Саудитска Арабия – доминиращ монополист според речника, използван от теорията на игрите, за която говорим тук – трябва да балансира
противоречащите си цели за цена и пазарен дял,
показва моделът. И макар че ОПЕК често изтъква като своя мисия "стабилизацията на цените", това на практика е просто илюзия. Истинският интерес на картела е да подсигури развитието на пазарния цикъл от подеми до разпродажби. Когато цените растат, монополистът извлича полза от по-високите приходи, но губи пазарен дял за сметка на конкурентите си с по-високи производствени разходи, които имат стимул да инвестират в нови мощности. Стратегията на последните обаче качва производствените разходи още повече и прави инвестициите им все по-ниско ефективни и по този начин – податливи на разпродажби. И рано или късно монополистът поема отново контрола като увеличава собствения си добив и сваля цените от върховите им равнища. При това колкото е по-висок върхът, толкова е по-добре.
По правило е необходим известен вид шок, за да се извоюва доминиращ монопол или да се стигне до екстремни висоти. В края на 90-е години на миналия век
катализатор беше замрялото потребление
в резултат на азиатската финансова криза. По време на последния крах на петролния пазар през 2014-а се случи шокът от нарасналото предлагане на щатските производители на шистово гориво. От известно време пък моделите показваха, че пазарът очаква правилния сигнал. И коронавирусът просто го осигури.
Макар че крайностите са познат феномен, остротата им в момента е безпрецедентна. Влиянието на COVID-19 върху търсенето е толкова разрушително, че дава на Русия и Саудитска Арабия уникален шанс да тестват лимитите на глобалния капацитет за съхранение на суровината. Колкото по-плътно се запълнят складовете, толкова по-близо до нулата ще паднат цените. И когато капацитетът се изчерпа, петролните котировки ще станат отрицателни. При сегашните тенденции това може да се случи в рамките на месеци, ако не и на седмици.
За разлика от краха на петролните пазари през 2014-а, днешните ниски цени на петрола не могат да увеличат търсенето и икономическите дейности, които са ограничени по здравословни причини. Затова добитата суровина отива директно в хранилищата. Сателитните измервания на Kayross показват, че световните складови запаси
са нараснали с повече от 100 млн. барела
само през последния месец – до 63% от капацитета на фирмените бункери. Затягането на мерките по охрана на здравето на хората ускорява трупането на запаси. В момента никой не знае със сигурност актуалния обем на максималния оперативен капацитет, защото той никога не е бил тестван. Предположенията са, че е 80% от наличните складови площи.
Като се има предвид необходимостта от предварително планиране за увеличение на производството, вероятно се е очаквало, че саудитските резерви поне първоначално ще намалеят, когато кралството увеличи предлагането. Оказва се обаче, че складовите резерви на Рияд са скочили след началото на ценовата битка. Това предполага, че руският и саудитският министър на енергетиката са влезли и са участвали
напълно подготвени за скока на предлагането
на злополучното съвещание на "ОПЕК+" в началото на март (когато се отказаха от договора за ограничаване на добива на черно злато). А фактът, че Саудитска Арабия и Кувейт разрешиха неотдавна отколешния си спор, позволяващ на двете страни да възобновят съвместното ползване на общите петролни полета, които бездействат отдавна, оспорва твърденията, че решението на Рияд е дошло спонтанно след руското "не".
Масираните продажби на суров петрол ще ощетят производителите по целия свят, но ще донесат дългосрочни преимущества на Рияд и на Москва. Ниските производствени разходи и обилните финансови резерви на двете държави ще им позволят да преживеят по-лесно загубените петролни постъпления отколкото повечето им конкуренти. Мнозина вече са на ръба на фалита, на първо място – притиснатият от санкциите на международната общност Иран, както и Венецуела.
Истинският трофей за ОПЕК обаче е
"опитомяването" на шистовия петрол,
което изглежда все по-реално.
А от отколешен критик на картела, САЩ се превърнаха в триумфиращ петролен лидер. През миналата година, когато петролните котировки препускаха нагоре, американските законодатели искаха да приемат закон "НОПЕК". Днес група сенатори от петролните щати на страната молят за орязване на саудитското производство.
Член на Железопътната комисия на Тексас, която управляваше добива на черно злато преди ОПЕК, преговаря с картела за общи производствени целеви квоти. Това, според запознати с темата лица, ставало с благословията на компаниите от шистовия бранш.
Официални представители на Вашингтон също искат сделка с Рияд. А Международната енергийна агенция порицава руснаците и саудитците за "безотговорното" им поведение.
Теорията на игрите, за която стана дума, показа как доброволните ограничения на петролния добив от "ОПЕК+" облагодетелстват конкурентите. Нещо повече, откакто Америка се превърна в най-едрия производител на черно злато в света, тя разбра, че опцията "волен ездач" не работи безкрайно. Нейните пазарни интереси, според теорията на игрите, вече са еднопосочни с руските и саудитските. И, отваряйки докрай кранчето за добив на горивото, Рияд и Москва просто приканват Вашингтон да се присъединят към клуба им.
Сегашните цени са неудържими. И когато бурята отмине, петролният пейзаж със сигурност ще е променен. Шистовата революция насърчи Белия дом да използва петролното оръжие като инструмент на външната си политика. И бе принуден да научи, че "петролният монопол" има цена.
