Европейските институции се обединиха около тезата, че е необходимо първо ще помислят за здравето на хората, а след това за спасяване на икономиките на страните членки. Общността е все по-слаба пред разрастващата се епидемия, а разработването на ефикасна ваксина се оказа трудна задача дори за нейните най-добри лаборатории. Ето защо Евросъюзът обяви, че няма да пести средства за спешното създаване на ваксини и за разработването на методи за лечение.
Европа усилено се опитва да намери изход от кризата, но е ясно, че предложените мерки осигуряват временни решения, а не стабилни перспективи пред националните икономики. Европейската комисия дори предложи нов проект на многогодишен бюджет на ЕС, за да могат да се посрещнат икономическите последици от пандемията от Ковид-19. Очакванията й са икономическият спад, причинен от коронавируса, да е доста по-тежък отколкото при кризата през 2009 година. Тогава, според доклад, оповестен от председателя на комисията Урсула фон дер Лайен, брутният вътрешен продукт на европейските страни е паднал средно с 4.3 процента.
Спасяване на жизненоважни сектори
Икономиките в общността са в застой, маса предприятия временно са прекратили работа. Търсенето в сектори като търговията на дребно и туризма се срива, тъй като правителствата призоваха хората да си стоят у дома, за да не разнасят вируса. Засега е невъзможно да се оцени какъв точно ще е икономическият удар, тъй като експертите твърдят, че пандемията все още не е достигнала своя пик. При такъв сценарий националните правителства ще бъдат принудени да приемат допълнителни мерки. Еврокомисията не изключва и вероятността компании от жизненоважни сектори да бъдат национализирани за определен период от време, а в други фирми и сектори да се налее допълнителен капитал. За да не се позволи на европейската банкова система да се претовари с лоши кредити, ще се наложи осигуряването на допълнителна ликвидност. На този етап европейските държави са одобрили фискални стимули, равняващи се средно на 2% от техния БВП, но Европейската централна банка предупреди, че може да се наложи те да бъдат удвоени до около 4% от БВП.
Милиарди за фармацевтичната индустрия
Както стана дума, Европейският съюз няма да пести от парите за разработка на ваксини и фармацевтичната индустрия ще получи милиони, а може и милиарди евро, за да мобилизира целия си капацитет в най-кратки срокове.
Еврокомисията е заделила 47,5 млн. евро за 17 изследователски проекта по програмата "Хоризонт 2020", която финансира научна дейност. В тези проекти участват 136 изследователски екипа от съюза и извън него. Те работят върху подобряването на подготвеността и реагирането при кризи чрез разработването на по-добри системи за наблюдение и контрол върху разпространението на вируси. Друга цел е създаването на бързи диагностични тестове, които да позволяват и по-прецизно определяне на диагнозата, както и на нови лечения и нови ваксини. Очаква се общата инвестиция да бъде 90 млн. евро, като половината от парите ще дойдат от бюджета на ЕС, а останалото – от бизнеса.
На 16 март Комисията предложи финансова помощ от 80 млн. евро на германската компания CureVac за разработване на иновативни ваксини. Чрез "Хоризонт 2020" ЕС предоставя гаранция на заем за същата сума, който в момента се разглежда от Европейската инвестиционна банка.
Инвестиционна инициатива срещу заразата
Междувременно Европейският съвет подкрепи промяна на правилата за изразходването на средствата от структурните и инвестиционните фондове, както и разширяването на обхвата на фонд "Солидарност". Така пред държавите от ЕС се открива възможност да използват до 37 млрд. евро за подобряване на работата на системите за здравеопазване, за подкрепа на по-малките дружества и на схеми за краткосрочна работа и предоставянето на услуги.
Около осем милиарда евро от общата сума са от неизразходваното авансово финансиране от структурните фондове през миналата година. Тези неизразходвани пари няма да се връщат в бюджета на общността, а ще се използват за смекчаване на последиците от епидемията. Финансова подкрепа ще получат и малки и стартиращи предприятия за разработване на иновативни решения, които биха могли да са от полза при епидемии. Например EpiShuttle е система за изолация и транспортиране на пациенти, а m-TAP е технология за филтриране на въздуха и премахване на вируси. В рамките на тази инициатива на България се падат 1.35 милиарда евро.
На 30 март евродепутатите приеха и предложението за разширяване на фонд "Солидарност" за реакция при кризи. Това ще осигури до 800 милиона евро за европейските страни като финансиране ще получат проекти за реагиране при извънредни ситуации в областта на общественото здравеопазване, за оказване на медицинска помощ и предотвратяване, наблюдение или контрол на разпространението на болести.
Опит за спасяване на авиокомпаниите
За да намали загубите на авиокомпаниите след драстичния спад във въздушния трафик, Съветът на ЕС отмени на 30 март изискването те да използват най-малко 80% от своите летищни слотове (запазените часове и дни) за излитане и кацане.
„Сега изглежда очевидно, че тази криза няма да приключи много скоро. Премахването на правилото „използваш или губиш“ до октомври ще помогне за смекчаване на тежките икономически последици за авиокомпаниите и ще им даде сигурност за целия летен сезон“, заяви Олег Буткович, министър по морските въпроси, транспорта и инфраструктурата на Хърватия – държавата, която в момента е председател на Съвета на Евросъюза.
Придвижването на сезонните работници е гарантирано
Въпреки че държавите членки въведоха контрол по границите си, за да ограничат разпространението на вируса, е наложително работниците от критично значение да могат да стигат до местоназначението си без забавяне. Необходимо е сезонните работници да могат да минават свободно границите, обяви Еврокомисията. Селското стопанство е от приоритетно значение за съюза и при породения от кризата недостиг на работна ръка, държавите членки се приканват да обменят информация за различните си нужди на техническо равнище и да въведат специални процедури за гарантиране на безпрепятственото преминаване на такива работници. При сегашната ситуация тези лица трябва да се третират като работници от критично значение и техните работодатели са длъжни да осигурят подходяща защита на здравето и безопасността им.
