Британският министър на земеделието Джордж Юстъс нарече фермерите "скрити герои на кризата" и обяви план за правителствена подкрепа на земеделския сектор на Острова. У нас земеделието „изпадна“ от системата на държавната помощ. В постановлението за изплащане на компенсации на работодатели по схемата 60/40 за запазване на работните места , което беше прието на 30 март, странно защо земеделският сектор е изключен.
Може би някой е „прозрял“ възможността да лиши от тези пари хората, които със сигурност са на полето и днес, като е решил, че щом получават средства от европейските фондове, държавата може да се отърве от ангажимента си към тях.
В същото време обаче, никой не си задава въпроса кой точно ще събира земеделската реколта,особено като се има предвид отдавна известната опустошителна липса на кадри в този сектор. Нима работещите на полето не са също изправени пред пред актуалните предизвикателства на социалната изолация и наложнените изключителни санитарни мерки за сигурността на здравето им, които както можем да се досетим са за тяхна сметка.
Любопитно е да разберем, но едва ли ще се случи – кой мозък роди това решение при положение, че за всички ни е ясно , че очакваме именно тези хора да произведат достатъчно храна, за да можем всички да оцелеем физически.
И ако нашите управници развяват знамето на сигурността, като се аргументират със стотиците българи, които се връщат у нас, няма ли кой да се замисли, че веднага след кризата същите тези хора ще бъдат приети обратно с отворени обятия в цяла Европа.
Не е ли време някой да помисли и да намери начин труда на тези хора, макар и сезонен, да бъде субсидиран от държавата, за да ги задържим у нас и след пандемията. Да не говорим, че именно прогонени от недоимъка в този сектор у нас, връщайки се те автоматично попаднаха и в най-рисковата група на застрашените от корона вируса….
И докато на стария континент управляващите осъзнават , че са изправени пред сериозни предизвикателства в земеделския сектор и всички търсят решение на въпроса с отлива на работна ръка в селското стопанство, у нас някой се почесва зад ушите и решава, че точно хората, на чиито рамене се крепи този важен отрасъл нямат нужда от държавна подкрепа.
Да не говорим, че тези дни стана ясно, че десетки хиляди хора вече са регистрирани в бюрата за безработни и ще получават съответната помощ от държавата. В добавка – пролетта вече чука на вратата, а за родните ни полета все пак някой трябва да се погрижи, за да не останат пусти и призрачни, такива каквито бяха доскоро.
И сега ако не е моментът, когато трябва да се подкрепи земеделието ни ….
Държавен фонд „Земеделие“ едва ли не всекидневно дава информации каква част от отпуснатите ни по европейски програми средства тръгват към бенефициентите. В това разбира се няма нищо лошо и със сигурност е важна подкрепа за всички производители, но тя няма нищо общо с това, което трябва да свърши държавата за тях.
И макар, че министърът на земеделието Десислава Танева напоследък се опитва да демонстрира съпричастност към трудещите се на този фронт с думи като "Искам да отдам своята огромна почит към тези, които продължават да работят всеки ден, както и досега, за да има храна за нацията“, очевидно не всички в правителството мислят като нея.
