В текущата ситуация е нормално да се очаква намаление на бюджетните приходи, спад в БВП и увеличаване на безработицата. Проблемът е, че още е твърде рано и нямаме на практика икономически данни, за да се направи обоснована прогноза за отражението на кризата върху икономиката и бюджета. Сегашната актуализация не отчита обективни процеси, а е базирана на предположения, заяви пред "Банкеръ" бившият министър на финансите Петър Чобанов. Той поясни, че в подобни ситуации обикновено се използва подход на симулиране на шокове, някои от които са постоянни, а други с временен характер.
Според него мотивите към актуализацията е трябвало да са придружени с ясна и конкретна таблица, която съдържа повече параметри на макроикономическия сценарий, както и съпоставка с досегашната прогноза.
"По отношение на дълга имаме избрани посредници и трябваше да се вземе дълг по-рано, когато пазарите все още не отчитаха напълно риска от блокирането на икономиките. Има два възможни подхода към дълга. При първия се обявяват на стъпки по-малки като обем дългове, за да не се показва на пазарите цялата необходимост и да се получи по-добра цена. Избра се втория подход, който разчита на по-голям предварително обявен обем, който се разглежда като буфер, ако ситуацията във външен и вътрешен план допълнително се влоши", заяви ексминистърът.
По думите му при емитирането на дълг е необходимо да изтъкваме силните си страни и плавното преминаване през предходни кризи, което би позволило да се финансираме на относително изгодни нива, тъй като в момента се наблюдава ефектът на „бягство към качество“.
Както "Банкеръ" съобщи след разговор с депутати от Комисията по бюджет и финанси, обсъжданията на промените в Закона за държавния бюджет се отлагат с една седмица. Причината е, че депутатът от ДПС Хасан Адемов е дал положителна проба за коронавирус. Все пак нагласите са, че предложенията на финансовия министър Владислав Горанов ще бъдат подкрепени от всички политически сили без БСП.
По-конкретно те са: правителството да получи мандат от Народното събрание да приключи годината с 3.5 млрд. лева бюджетен дефицит (около 3% от БВП) и да емитира нов държавен дълг в размер до 10 млрд. лева. На първо време ще бъде емитиран дълг за 4.2 млрд. лева, който да покрие дефицита и увеличението на капитала на Българската банка за развитие със 700 млн. лева.
