Европейският банков орган (ЕБО) поиска всички кредитори от ЕС да спрат планираните плащания на дивиденти и обратното изкупуване на акции. Засилвайки своите насоки в съответствие с последния призив на Европейската централна банка, регулаторът призова финансовите институции да преразгледат и политиките си за възнаграждения, тъй като регионът е изправен пред най-тежката рецесия в своята история.
Регулаторът помоли индиректно банките да съсредоточат своите бизнес дейности предимно върху родния пазар и Европа – и по-малко извън този регион. "Разпределението на капитала в рамките на една банкова група трябва да служи на нуждата от подкрепа на местните и по-широки европейски икономики, както и на доброто функциониране на вътрешния пазар. Това е особено важно в този период на криза", се казва в изявлението. ЕБО има малко права за достъп и надзор на отделни банки в Европа, но по същество координира работата на надзорните органи в целия Европейски съюз.
"С оглед адекватното съпоставяне на рисковете, произтичащи от пандемията COVID-19, по-голяма част от променливото възнаграждение може да бъде отложенo за по-дълъг период и по-голяма част да бъде изплатена под формата на капиталови инструменти“, посочва европейският регулатор.
"Солидарност“ на фона на криза
Испанските кредитори бяха сред първите, които откликнаха на призива, като преди дни Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA заяви, че 300 от топ мениджърите й са се отказали от бонусите си през 2020 г. Изпълнителният директор на Credit Suisse AG Томас Готщайн коментира за швейцарската телевизия SRF, че кредиторът може да ограничи променливите заплащания през 2020 г., за да покаже "солидарност“ на фона на кризата.
Голямата испанска банка Santander също даде добър пример преди седмица. Ана Ботин, ръководителят на Борда на директорите, и изпълнителният директор Жозе Антонио Алварес заявиха, че ще се откажат от половината от общата си заплата, т.е. фиксирана заплата и бонус, през финансовата 2020 година, подчертавайки, че отделните ръководители на клоновете по държави също трябва да дадат своя принос. Дивидентът беше анулиран, а в допълнение, от банката посочват, че политиката за бонуси трябва да бъде проверена, така че възможно най-много средства да са от полза за клиентите.
Най-голямата италианска банка UniCredit също заяви, че членове на ръководния й състав са решили да се откажат от цялостното си бонусно заплащане през 2020 г. и че банката ще дари парите на UniCredit Foundation в подкрепата на социални инициативи. И ръководителят на конкурентната "Интеза Санпаоло" Карло Месина съобщи, че дарява 1 милион евро от бонуса си за 2019-а в подкрепа на проектите в здравеопазването във връзка с борбата с коронавируса.
Според съобщенията кредиторите Barclays, Lloyds, NatWest, Standard Chartered и HSBC също са потвърдили късно във вторник, че няма да изплащат дивиденти през настоящата година.
Колкото до германските банки – те са много колебливи относно реакцията от различните призиви на банкови надзорници или политици в подкрепа на реалната икономика. Едва след многократни обжалвания Commerzbank обяви, че ще отмени планираното разпределение на дивидентите през настоящата година. Финансовият министър на страната Олаф Шолц помоли банките да не поставят прекомерно високи изисквания към кредитите за малкия бизнес в условията на криза. "Всеки банков служител трябва да знае, че сега това е голямо, съвместно, национално усилие, което е необходимо", посочи той.
От своя страна Стефан Шукалски, член на надзорния съвет на Deutsche Bank, заяви, че намаляването на бонусите може да засегне уязвимите служители. "Ние се противопоставяме на общото намаляване на бонусите, защото такива не получават само служителите с много високи заплати", подзерта той.
Междувременно в координация с Базелския комитет за банков надзор ЕБО реши да отмени количественото проучване на въздействието въз основа на данните от юни 2020 г., призовавайки компетентните органи да подкрепят текущите усилия на финансовите институции чрез споделяне на информация за възникващите рискове от пране на пари и финансиране на тероризма.
Когато регулаторните органи изготвяха планове за предотвратяване на повторение на световната финансова криза от 2008 г., те с основание засегнаха идеята, че банките трябва да притежават значителни буфери по отношение на капитала и ликвидността, които биха ги накарали да оцелеят при поредния драматичен спад. Докато банките изграждаха тези буфери, регулаторите настояваха всяка банка да бъде подложена на годишен стрес-тест, за да се разбере дали ще успее да оцелее в най-лошия икономически сценарий. Този най-лош сценарий, за който повечето банкери смятаха, че е не просто неоправдано груб, но и немислим – спад на глобалния БВП от 5% до 7%. Днес, тъй като коронавирусът зарази световната икономика, ежедневните прогнози за спада на БВП през второто тримесечие се влошават с всеки изминал ден.
По всичко личи, че банките ще играят основна роля в хода на коронавирусната пандемия. Оказва се, че мащабът на това, което идва, ще е далеч над въображението дори на най-добрия регулатор. Но дали капиталите и ликвидните буфери, които банките са изградили, са достатъчни, за да ги задържат стабилни през най-драматичния икономически крах в историята? Предстои да видим…
