Александър МАРИНОВ
Вбесен от току-що произнесеното на 3 април телевизионно обръщение на президента Румен Радев, премиерът Бойко Борисов заяви, че това са „нелепици” и оприличи държавния глава на „някоя дърта свекърва, ама от тия, злобните”. Дори му вмени греха, че е против извънредното положение и иска да „умори народа”. Тъй като Борисов е известен с фриволните си интерпретации, нека припомним какво всъщност каза президентът.
Румен Радев предложи обединяване около приоритетна национална цел: „възможно най-бързо, управляемо и безопасно връщане към относително нормален ритъм на живот, към производство, към свободно движение на хора и стоки”. Подчерта, че хората чакат не оферта за заем, а реална помощ, а в условията на криза такава помощ е безвъзмездната. Призова управленските решения да се вземат на базата на достоверни данни и ясни доказателства, вкл. при прилагането на по-гъвкава медицинска стратегия за справяне с епидемията.
Същността на посланието му, вероятно останало неразбрано от премиера, бе: трябва спешно да се търси
баланс между ограничения и подкрепа
за социално-икономическата активност.
Още не бе заглъхнало словесното изригване на Борисов, а от Европа започнаха да долитат новини в подкрепа на позицията на „дъртата злобна свекърва”. Оказа се, че Радев не е единственият, който иска „да умори народа си”. Само за един ден – 6-и април – научихме, че в тази посока мислят повечето европейски правителства.
Ето само някои примери. Дания планира „постепенно, контролирано и спокойно връщане към обичайния начин на живот” (по думите на техния премиер) – от 15 април подновяват работа детските градини и училищата (за децата от първи до пети клас”. Словения преразглежда ограничителните мерки, в т.ч. смята да отвори след Великден предприятия, затворени заради епидемията. Белгия започва да разхлабва наложените ограничения чрез „поетапно връщане към нормалния живот” и за целта техният премиер формира група от лекари, икономисти и социолози. Германия се готви да премахне рестрикциите за излизане от дома на 19 април, но някои мерки ще останат (носене на маски, ограничения за събиране на публични места и бързо проследяване на контактите на заразените). В Австрия от 14 април отварят малките магазини, както и магазини за техника и стоки за бита, а от 1 май ще заработят големите магазини и моловете (при спазване на строги изисквания за безопасност). Разглежда се възможността от средата на май да отворят хотелите и ресторантите.
И тук идва най-смешното.
В същия този ден, 6-и април, у нас бе официално съобщено, че председателят на националния оперативен щаба и премиерът „са обсъждали възможността за промяна на мерките”. Като резултат от тези обсъждания бе посочена заповедта на министъра на здравеопазването за възобновяване работата на фермерските и кооперативните пазари, за облекчаване на дейностите, свързани с животновъдството и растениевъдството. Въведени бяха изключения от задължителната 14-дневна карантина; разрешен бе достъп на стопаните до обработваеми площи и реализация на пазара на произведената продукция. При това, без опасения, че „ще уморят народа”.
По същото време, при обсъждането на актуализацията на бюджета, в парламента управляващите с половин уста признаха, че предприетите досега социално-икономически мерки са недостатъчни и неефективни. Финансовият министър Владислав Горанов призова „всички политически сили в парламента да помислят за мерки в подкрепа на икономиката след отпадането на санитарните ограничения”. И по-конкретно: „за фирмите, които наистина нямат възможност да отделят нито лев от собствените си ресурси или на 100% са прекратили дейността си, вероятно ще трябва да търсим подпомагане след кризата”. Странен апел, като се има предвид, че разработването и прилагането на такива мерки е задължение на правителството, особено при огромните му правомощия в условията на извънредно положение.
Иначе казано, независимо от ругатните по адрес на президента, управляващите признаха неговата правота и в още едно, ключово отношение – че е нужна незабавна и безвъзмездна помощ за засегнатите от кризата.
Тук също има
огромно изобилие от конкретни мерки,
които вече се предприемат в много от европейските държави. Там не чакат да дойде времето „след кризата”, за да измислят как и на кого да помагат. В Белгия например федералното правителство взе решение да предостави за първия месец на кризата на всеки освободен работник помощ в размер на 1 450 евро. Месечна помощ между 1 291 и 1 614 евро се дава на активните самостоятелно заети лица, които не биха могли да продължат цялата или част от своята дейност поради коронавируса. Регионалното правителство на Фландрия пък поема разноските за електроенергия за домакинството на всеки освободен заради кризата работник.
Във Великобритания се предоставя безвъзмездна помощ за бизнеса и заетите по трудов договор лица, а именно – 80% от месечното възнаграждение на служителите на всички засегнати от пандемията фирми (максимум 2500 британски лири на месец на човек) до края на май. За срок от три месеца самонаетите лица ще бъдат компенсирани от държавата чрез изплащане на субсидия в размер на 80% от средномесечните им възнаграждения според подадените данъчни декларации за предишен период в рамките на три години.
В Гърция всички служители, на които трудовият договор е временно прекратен поради спиране на дейността на предприятието по разпореждане на държавата, получиха в началото на април от държавния бюджет обезщетение в размер на 800 евро. Мярката засегна около 500 хил. души и струва 400 млн. евро. Самонаетите лица също имат право да получат извънредна финансова подкрепа от 800 евро поради преустановяване на дейността си вследствие на епидемията.
В Ирландия се изплащат 350 евро седмична помощ на всеки освободен поради епидемията служител, вкл. на самонаетите лица. В Чехия, в случай, че работодателят има пречки да изпълнява работата си поради нареждане на правителството – служителят получава 100% от заплатата, като държавата дели разходите с работодателя (80% плаща държавата). В Турция 2 млн. домакинства ще бъдат подпомогнати директно с по 1 000 турски лири.
Дори в Македония, на която у нас се гледа отвисоко, всеки гражданин, останал без работа поради кризата, ще получава месечна парична помощ в размер на половината от досегашната заплата. У нас, както знаем, засега помощта следва принципа „Нищо, но от сърце!”
Сериозният ни проблем е в това, че в България
никаква сериозна подготовка
за такива мерки няма. Премиерът се хвали, че „от Сингапур до Великобритания ни дават за пример”, но нищо на практика не се върши. А мерките в подобна кризисна ситуация изискват компетентна и задълбочена подготовка, обсъждане и обоснован диалог, за да се осигури обществена информираност и подкрепа. И най-вече – за да се постигне възможно най-добрия баланс между различни, вкл. противоположни изисквания и цели. Защото добре е известно, че в неправилна доза лекарството носи не изцеление, а смърт. Особено при пишман лечители.
