Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Цената на държавните ценни книжа пада и по света, и у нас. Масовият спад на цените на ДЦК се дължи преди всичко на увеличеното им предлагане на първичния пазар. Очакванията са обемите на книжата да нараснат неимоверно много през следващите няколко месеца, цените им да падат, а доходността им да расте в резултат на обратно пропорционалната им зависимост.
Пандемията задушава икономическата активност не само на пряко засегнатите държави, но индиректно и целия свят поради тясната обвързаност на икономиките, т.е. глобализацията си казва думата. Прогнозите са също БВП на водещите икономики да спадне с 10%. Това на практика означава по-малки данъчни приходи от очакваното и автоматично формиране на бюджетни дефицити.А държавен бюджетен дефицит най-бързо и лесно за запълва чрез нов дълг под формата на емитиране на ценни книжа. Ето защо правителствата вече стартираха програми за емитиране на нов дълг в опит да запълнят поизпразващите се национални хазни.
Това прави и нашето правителство. Промяната в закона, позволяваща увеличаване на тавана за поемане на нов държавен дълг през 2020 г. от 2.2 милиарда лева до 10 милиарда лева, чрез спешна актуализация на бюджета, вече е факт. На ход е Министерството на финансите – да прецени с каква срочност ще са държавните облигационни емисии.
Ако наистина се наложи да се емитира нов дълг за 10 милиарда лева – местният ни пазар е тесен за това. Банковата ни система със сигурност е свръхликвидна и разполага с 15 милиарда лева свободни средства, но дали ще са свободни все още след няколко месеца? Проведените аукциони от началото на годината досега и резултатите от тях повече от красноречиво говорят за предпазливостта на нашите инвеститори в ДЦК.
Първият проведен търг за годината в средата на януари беше за реализацията на книжа с 200 млн. лева номинална стойност от емисия с падеж след 5 години и достигнатата средна доходност се установи на минус 0.11%. Месец по-късно МФ продаде отново ДЦК за 200 млн. лева от същата емисия при минус 0.14% годишна доходност. В началото на тази седмица това се случи и трети път, но достигнатата доходност вече е плюс фаталните 0.13% на годишна база или доходността на 5 – годишните ни книжа нарасна с 27 базисни точки. За същият период от време обаче доходът на немските 5- годишни книжа нарасна с 40 базисни точки, а на испанските с 50 базисни точки. Засега свръхликвидността на банковата ни система все още тежи на доходността на книжата ни, но докога!?
Предстои ( следващият понеделник) провеждането на аукцион за продажбата на 200 млн. лева от емисия с падеж декември 2029 г. Това е емисия, пусната в обръщение за първи път през юни 2019 г. и досега се допълва периодично,. Общият й обем вече е достигнал близо 1 милиард лева номинална стойност. Доходността й от 1.59% на годишна база през лятото на 2019 г. се понижи до 0.12% на проведения в края на февруари аукцион, което ще се окаже дъно за тези книжа. Очаквам доходността да се покачи.
Най-дългосрочната ни еврооблигация поевтиня с 3 евро за последната една седмица, като доходността й се повиши с 20 базисни точки – до 1.20% на годишна база. С по-скромните 1.5 евро се понижи цената на евро-облигационната ни емисия с падеж през 2028 г., а доходът се повиши с 15 базисни точки – до 0.6% годишно. При по-краткосрочните ни книжа не се наблюдава такъв рязък спад на стойността им и съответно няма и ръст на доходността. Емисиите с падеж 2027, 2024, 2023 и 2022 година се търгуват при съответно 0.55%, 0.44%, 0.33% и минус 0.05% на годишна база.
