В първите години от съществуването на Българската народна банка (до 1900 г.) управителите й са били все на Христова възраст. Млади, образовани в Европа, ентусиазирани продължители на възрожденския дух и мечти за свободна и преуспяваща България. И готови да служат на Родината си. Младостта им обаче не им е пречела да са активни в бизнеса и политиката. Сред тях е и Михаил Тенев. Той е само на 31 години, когато застава начело на Българската народна банка.
Михаил Тенев Хаджиколев е политик от Либералната партия (радослависти), министър на финансите, мениджър на различни търговски и индустриални дружества. Той е роден на 15 януари 1856 г. в Казанлък в семейството на търговец. Завършва Главното класно училището в родния си град, където изучава френски, гръцки и турски език, а после и Пловдивската гимназия. Със стипендия завършва последния гимназиален клас на търговския отдел на гимназията в Женева. С финансовата помощ на ученолюбивата дружинка "Искра" учи финансово и банково дело във физико-математическия факултет на Женевския университет (1874-1877 г.).
По време на Руско-турската война (1877-1878 г. прекъсва обучението си и дава своя принос за свободата на България. Преводач на 3-та гренадирска дивизия и присъства на подписването на Санстефанския мирен договор. Награден е с орден "Свети Станислав" III степен с мечове и с медал с грамота.
След войната работи на различни длъжности като чиновник, служител в Министерството на финансите и други. От 2 март 1881 г. управлява отделение за бюджета, счетоводството и контрола при Министерството на финансите, като провежда реформа в бюджетната сфера и във воденето на счетоводството. През 1883 г. е командирован във Франция, за да проучи устройството и дейността на френските финансови институции.
През пролетта на 1885 г. участва в мисията на Иван. Ев. Гешов в Белгия за проучване на белгийските банки и кредитни институции.
От 17 август 1885 до 1894 г. Михаил Тенев е администратор на БНБ и член на Управителния съвет. Като такъв той участва в преговорите за сключване на първия държавен заем и за уреждане в Лондон на условията по откупуване на железницата Русе-Варна.
От 4 декември 1887 г. той е назначен за временно управляващ БНБ. А от 1 януари 1894 до 19 януари 1899 г. вече е управител на централната банка. Михаил Тенев активно участва в реорганизацията й. При неговото управление след 1887 г. се изваждат от употреба чуждестранните монети и в обръщение остават само българските банкноти и монети. Той е последователен застъпник на пълноценното въвеждане на златния еталон.
След напускането на банката Михаил Тенев е министър на финансите (19 януари 1899-27 ноември 1900 г.) в правителството на Димитър Греков и после в първото правителство на Тодор Иванчов. В този период той реформира финансовата администрация и е инициатор за приемането на законите за отчетността по бюджета, за общинските предприятия и за финансовите инспектори.
След като напуска държавната служба, Михаил Тенев ръководи частни търговски и индустриални дружества. Той е председател и член на управителните съвети на Българското акционерно индустриално-керамично дружество "Изида" и на Софийската фондова борса, на Българското общозастрахователно дружество "Орел", на Франко-белгийската и балканска банка, на Дружеството на Съединените тютюневи фабрики, на Австро-българската търговска камара.
От края на ноември 1928 г. отново участва в Управителния съвет на БНБ като негов изборен член, предложен от Управителния съвет на Софийската фондова борса.
Като спомоществовател Михаил Тенев прави значителни дарения в пари и имоти в Банкя за построяването на Военноинвалиден санаториум, на почивна станция за служителите в БНБ, на православния храм "Св. св. Кирик и Юлита". Дарява личната си библиотека и осигурява парична подкрепа на читалища и други обществени организации в родния си град Казанлък.
Михаил Тенев умира в град Банкя на 6 октомври 1943 година.
